Въпреки своята суха, прашна повърхност и рядка атмосфера Марс може да има повече общо със Земята, отколкото се е смятало досега. Ново изследване на учени от Университета в Рочестър разкрива, че марсианските почвени модели напомнят изключително много на форми, открити в най-студените региони на нашата планета.
Проучването, публикувано в научното списание Icarus, е ръководено от докторанта ДжонПол Слейман и доцента по науки за Земята и околната среда Рейчъл Глейд. Екипът анализира изображения с висока резолюция на девет марсиански кратера и ги сравнява с аналогични райони на Земята, като Арктика и Скалистите планини.
Марсиански и земни форми на почвата: по-сходни, отколкото очакваме
Изследователите откриват, че вълнообразните почвени образувания на Марс следват същите геометрични модели като така наречените солифлукционни лобове – структури, които се образуват в студен климат, когато почвата замръзва и частично се размразява. Това е процес, при който земните материали бавно се движат надолу по склонове.
Интересното е, че марсианските структури са средно 2,6 пъти по-високи от земните. Това съответства на очакванията, като се вземат предвид по-слабата гравитация и физическите свойства на почвата на Марс. Според Глейд тези модели напомнят на "гранулирани версии на потичаща боя по стена" – визуално и динамично сходство, което разкрива универсални физични закономерности.
Следи от минал климат и потенциален живот на Марс
Учените предполагат, че макар на Марс да няма течна вода, подобни цикли на замръзване и размразяване може да са възниквали чрез сублимация – процес, при който ледът преминава директно в пара. Това означава, че някога на Червената планета са съществували условия, способни да оформят релефа по начин, близък до земния.
„Разбирането на тези модели предоставя важна информация за климатичната история на Марс – особено по отношение на възможни минали цикли на замръзване и размразяване“, отбелязва Слейман. Той допълва, че е необходима допълнителна работа, за да се определи дали тези структури са сравнително нови или на милиони години.
Значение за бъдещи мисии и търсене на живот
Това откритие не само хвърля светлина върху еволюцията на повърхността на Марс, но и предлага нови насоки за търсене на следи от минал живот. Идентифицирането на такива геоморфологични структури може да помогне при избора на локации за бъдещи изследователски мисии, включително търсене на среди, които потенциално поддържат микробен живот.
DOI: 10.1016/j.icarus.2025.116580
Източник: Phys.org
