Един от най-красивите и впечатляващи региони на небосвода може да бъде открит в съзвездието Орион.

Между звездите Алнитак, Саиф и Ригел съществува огромен и гъст облак от междузвезден газ. Това е мъглявината Орион – „гнездо“ от материал, в който се раждат нови звезди, един от най-добре изучените и фотографирани обекти в Млечния път.

Орион се разпростира на цели 24 светлинни години. Мъглявината е толкова близо до нас, че може да бъде видяна с невъоръжено око.

Заради своята относителна близост (около 1344 светлинни години от Слънцето), този забележителен облак представлява важна „лаборатория“, която може да ни позволи да научим повече за звездообразуването.

Просто трябва да се вгледаме по-внимателно.

Новата снимка на мъглявината Орион и HH 505, направена от "Хъбъл". Източник: ESA/Hubble & NASA, J. Bally, M. H. Özsaraç

Сама по себе си тази нова снимка на телескопа „Хъбъл“ е изключително красива и прилича на сюрреалистичен пейзаж от сънищата. Но на нея се случва и нещо интересно – в средата се откроява една рядка и прекрасна космическа интеракция, предизвикана от малката звезда IX Ori.

Тази интеракция, наречена HH 505, всъщност е обект на Хербиг-Аро. Той се образува при изключително специфични обстоятелства.

Тези обекти са светли мъглявинни петна, които обикновено се свързват с новообразувани звезди. Образуват се, когато тънки струи частично йонизиран газ, изхвърлян от звезди, се сблъскат с близките облаци газ и прах със скорост от няколкостотин километра в секунда. Тези обекти са често срещани в региони на активно звездообразуване, като около една звезда често могат да се наблюдават няколко такива обекта, подравнени спрямо оста ѝ на въртене. Повечето от тях лежат в рамките на един парсек от източника си, макар да съществуват и такива, отдалечени на няколко парсека от него. Обектите на Хербиг-Аро представляват преходно явление, което продължава около няколко десетки хиляди години. С течение на времето те могат да променят външния си вид, докато се отдалечават бързо от звездата си към газови облаци в междузвездното пространство. Наблюденията на космическия телескоп Хъбъл показват сложната еволюция на обектите на Хербиг-Аро в период от няколко години – някои части на мъглявината избледняват, докато други стават по-светли, сблъсквайки се с материята на междузвездната среда.

Жълтото кръгче показва разположението на HH 505 в рамките на Орион. Източник: NASA, ESA, M. Robberto/STScI

Първоначално са наблюдавани в края на 19 век от американеца Шербърн Уесли Бърнам, но са признати за отделен вид емисионна мъглявина през 1940-те години. Първите астрономи, които ги изследват подробно, са Джордж Хербиг и Гилермо Аро, чиито имена носят. Двамата работят независимо един от друг в областта на звездообразуването, когато започват да анализират тези обекти и осъзнават, че те са вторичен продукт на процеса на звездообразуване. Въпреки че тези обекти излъчват във видимия спектър, много от тях остават невидими за нас, поради наличието на газ и прах, и могат да бъдат засечени само в инфрачервения диапазон.

Източник: Science Alert