Смъртта на звездите е огнена и яростна.

Те треперят и се разклащат, изхвърлят своето съдържание в Космоса, а когато експлодират и цялото това буйство приключи, остава единствено един великолепен облак от звездни „вътрешности“.

Именно подобно събитие е довело до образуването на мъглявината Воал – ефирен къс от по-голяма останка от свръхнова, наречена Cygnus Loop и образувана, когато звезда с близо 20 пъти по-голяма маса от слънчевата, избухва преди около 10 000 години.

Ако обичате космическите снимки, то най-вероятно сте виждали невероятната фотография от 2015-та на телескопа „Хъбъл“, направена с инструмента Wide Field Camera 3 – една дъга от нишки, разпрострени сред космическата тъмнина.

Сега учените обработиха наново тези данни с помощта на нова техника и изкара на преден план по-фините детайли в тези нишки от газ.

Учените смятат, че мъглявината Воал, разположена на 2100 светлинни години от нас и разпростираща се на 100 светлинни години, е оформена от мощен звезден вятър, образуван преди експлозията на звездата.

Вятърът се е врязал в газа, който вече е бил изхвърлян от умиращата звезда, и по този начин е извял „кухините“, които се виждат на изображението. Когато ударната вълна от свръхновата е достигнала този регион, тя е влязла в досег с тези празнини и е възбудила намиращия се около тях газ. Това от своя страна е довело до образуването на сложната нишковидна структура на мъглявината Воал.

Новата снимка (най-горе) и тази от 2015-та (отдолу). Източник: ESA/Hubble & NASA, Z. Levay; NASA, ESA, Hubble Heritage Team

Освен че са зрелищни, подобни фотографии позволяват на астрономите да разберат по-добре тези междузвездни процеси. Тук например различните газове излъчват светлина от малко по-различни дължини на вълната. Те са оцветени по специфичен начин – синьото показва двойно йонизирания кислород, докато червеното – йонизираният водород и йонизираният азот.

Зелените газове не са били удряни от шоковите вълни толкова скоро, колкото сините – това означава, че те са имали време да се охладят и да се разпръснат, образувайки по-пухкави и хаотични форми.

Поради факта, че мъглявината все още се разширява, изучаването на тези нишки и техният състав ще ни помогне да разберем по-добре структурата на облака и по какъв точно начин ударната вълна от свръхновата си взаимодейства с него. Подобни фотографии, направени в различни периоди от време, биха могли да бъдат съпоставени, за да се установи колко бързо се придвижва ударната вълна.

Можете да свалите снимката с по-висока разделителна способност от ТУК.

Източник: Science Alert