Учени за първи път успяха да наблюдават най-ранните етапи от експлозията на свръхнова – драматичния край на живота на масивна звезда. Експлозията е придобила необичайна форма, напомняща на маслина, съобщават агенциите Ройтерс и АФП.
Нов поглед към смъртта на една звезда
Свръхновите са едни от най-мощните и разрушителни явления във Вселената. Въпреки това процесът на самата експлозия дълго време остава слабо изследван, тъй като се развива изключително бързо.
Екип от изследователи, ръководен от астрофизика И Ян от университета „Цинхуа“ в Китай, използва телескопа VLT (Very Large Telescope) на Европейската южна обсерватория в Чили, за да заснеме редкия момент. Наблюдаваната свръхнова произхожда от звезда с маса около 15 пъти по-голяма от тази на Слънцето, намираща се в галактиката NGC 3621, на приблизително 22 милиона светлинни години от Земята, в посока към съзвездието Хидра.
Как учените успяха да заснемат експлозията
Експлозията е регистрирана на 10 април 2024 г., точно когато Ян пристига в Сан Франциско след дълъг полет. Само няколко часа по-късно е подадено официално искане за насочване на телескопа VLT към новооткритата свръхнова. Това бързо действие позволява на екипа да започне наблюдения само 26 часа след първоначалното засичане на експлозията и 29 часа след като материалът от вътрешността на звездата достига повърхността ѝ.
Откритието: експлозия с форма на маслина
Учените забелязват, че обречената звезда е обградена от диск от газ и прах. Когато експлозията избухва, тя изтласква вещество от ядрото навън, като придава на обекта форма, подобна на вертикално разположена маслина.
„Геометрията на експлозията на свръхнова разкрива ключова информация за еволюцията на звездите и физическите процеси, които пораждат тези космически фойерверки“, обяснява И Ян, водещ автор на изследването, публикувано в Science Advances.
Нови улики за механизмите на свръхновите
Механизмите, които предизвикват експлозията на масивни звезди – тези с маса над осем пъти по-голяма от тази на Слънцето – все още не са напълно изяснени. Новите данни поставят под въпрос някои от досегашните научни модели и могат да доведат до по-дълбоко разбиране за смъртта на звездите.
Краткият живот на гигантите
Звездата, която учените наблюдават, е червен свръхгигант с възраст около 25 милиона години. За сравнение, нашето Слънце е над 4,5 милиарда години и ще свети още няколко милиарда. В момента на експлозията диаметърът на свръхгиганта е бил около 600 пъти по-голям от този на Слънцето. Част от масата му е изхвърлена в космоса, а остатъкът вероятно се е свил в неутронна звезда, обяснява съавторът Дитрих Бааде от Европейската южна обсерватория.
Какво следва след експлозията
Според Ян първите наблюдения с VLT са заснели фазата, в която ускорената материя от центъра на звездата пробива повърхността ѝ. След това се освобождава огромно количество енергия и свръхновата започва бързо да се разширява, ставайки видима. Тази кратка фаза е изключително ценна, защото позволява да се изследва първоначалната форма на експлозията, преди тя да взаимодейства с околния материал.
Новите наблюдения предоставят уникален поглед към финалните мигове на масивните звезди и отварят пътя към по-добро разбиране на процесите, които оформят Вселената.
