Десетилетия наред астрономи се опитват да намерят една конкретна неутронна звезда. Тя се е формирала в наблюдаваната през февруари 1987 г. свръхнова SN 1987A. Въпросното събитие се е случило в Големия Магеланов облак на около 168 хил. светлинни години от нас. 

Днес, благодарение на невероятната мощ на ALMA (Atacama Large Millimeter/submillimeter Array), астрономи най-накрая се натъкнаха на улики за разположението на въпросната липсваща неутронна звезда, наречена SN 1987A. Откритията им са публикувани в The Astrophysical Journal.

Неутронната звезда е заровена дълбоко в плътен облак от космически прах и не може да бъде видяна директно. Енергията, отделяна от нея обаче, нагрява праха. Той от своя страна блести в дължини на вълните, които могат да бъдат засечени от ALMA.

„За първи път можем да каже, че в този облак в рамките на останките от свръхновата има неутронна звезда. Нейната светлина е засенчена от много гъст облак прах“, коментира водещият автор на проучването д-р Фил Сиган от Кардийфския университет.

SN 1987A е съвсем типична свръхнова, избухнала в покрайнините на мъглявината Тарантула в Големия Магеланов облак, близка галактика-джудже. Експлозията е станало на около 51,4 килопарсека (около 168 000 светлинни години) от Земята - достатъчно близо, за да бъде видима с невъоръжено око в южното полукълбо. Отделената енергия е толкова голяма, че буквално разкъсва звездата и оставя след себе си неутронна звезда. Дълго време обаче астрономите не можеха да я открият.

За да видим тази неутронна звезда с очите си обаче, най-вероятно ще трябва да почакаме още известно време. Човек обаче никога не знае – може би междувременно можем да станем свидетели на някоя по-близка свръхнова.

***

Неутронните звезди са вид звезди, най-често срещаните в края на звездната еволюция. Горната гранична стойност за масата на неутронните звезди е от порядъка на 2,5 – 3 слънчеви маси (граница на Толман—Опенхаймер—Волков). При нея веществото е подложено на толкова голям натиск, че налягането на електронния газ не е в състояние да спре гравитационния колапс. Атомните ядра се разпадат до протони и неутрони, а протоните се свързват с електроните и се превръщат в неутрони. Така неутронните звезди са изградени изцяло от неутрони, като плътността на веществото в центъра на неутронните звезди е огромна – 1012 kg/cm3. За сравнение – тази плътност отговаря на масата на цялото човечество, концентрирана в обема на кубче захар.

Източник: IFLScience