Астрономи откриха уникална двойна система от две масивни бели джуджета – свръхплътни звездни останки, които обикалят в изключителна близост едно до друго и са обречени да завършат живота си в рядка и мощна четворна детонация. Това съобщава Ройтерс, позовавайки се на ново изследване, публикувано в списание Nature Astronomy.

Откритите обекти се намират в нашата галактика – Млечния път, на около 160 светлинни години от Земята – сравнително близко по астрономически стандарти. За сравнение, една светлинна година се равнява на около 9,5 трилиона километра.

Какво представляват белите джуджета?

Белите джуджета са изключително компактни небесни тела – звездни остатъци от обикновени звезди с до 8 пъти масата на Слънцето. Когато тези звезди изразходват ядрения си горивен ресурс, те се свиват под въздействието на гравитацията, изхвърлят външните си слоеве и оставят след себе си плътно ядро – бяло джудже, приблизително с размерите на Земята.

Според водещия автор на изследването, Джеймс Мънди – докторант в Университета на Уоруик, това е първият път, когато се идентифицира двойна система от бели джуджета с толкова висока комбинирана маса и с прогноза за бъдеща четворна експлозия.

Най-масивната известна двойна система от бели джуджета

Учените са използвали данни от четири наземни телескопа, за да анализират системата. Едното от белите джуджета е с маса около 83% от тази на Слънцето, а другото – около 72%. Двете са приблизително с размерите на Земята – единият обект е с около 20% по-голям диаметър, а другият – с около 50%.

Тези две звезди обикалят една около друга на разстояние 25 пъти по-малко от това между Меркурий и Слънцето. Една пълна орбита между тях отнема само около 14 часа – изключително бърза ротация, причинена от тяхната близост и маса.

Четворна детонация: рядък край на звездния живот

Заради загуба на енергия, двете бели джуджета ще продължат да се приближават. В крайна сметка, по-масивната звезда ще започне да "изсмуква" материал от по-леката, увеличавайки собствената си маса до критичната граница, при която настъпва термоядрен взрив.

Това ще доведе до така наречената четворна детонация – последователни експлозии, причинени от натрупване и реакция на слоевете хелий и въглерод-кислород в двете звезди. Процесът ще се развие в рамките на едва четири секунди, създавайки впечатляващ финал за тази звездно гравитационна драма.

Според астрофизика Ингрид Пелисоли, също от Университета на Уоруик, структурата на белите джуджета прилича на лук, със слоеве от водород, хелий и въглерод/кислород. Взаимодействието между двете звезди ще задейства верижна реакция, водеща до четири последователни експлозии.

Финалът – след над 22 милиарда години

Макар сцената да е подготвена, финалът няма да настъпи скоро. Изчисленията сочат, че експлозията ще се случи след около 22,6 милиарда години – далеч в бъдещето, много след текущата възраст на Вселената (13,8 милиарда години).

Ако Земята все още съществува по това време, свръхновата ще бъде около 10 пъти по-ярка от Луната в нощното небе.

„Ако тези звезди се намираха по-далече една от друга, можеха да съществуват спокойно завинаги“, отбелязва Мънди. „Но при тази близост знаем със сигурност, че експлозията ще озари нашата част от галактиката.“