След няма и един месец „Вояджър 1“ ще прекоси въображаемата, но психологически значимата граница – а именно сферата, която маркира разстоянието от един светлинен ден от Земята. За първи път на и без това слабия сигнал, който този малък космически герой продължава да излъчва, ще му трябва повече от един ден, за да ни достигне.
Заветната дата – 18 ноември
Това ще се случи на 18 ноември. За максимално удобство можете да ползвате специалния часовник на NASA, който отброява времето до заветния момент.
Разбира се, някои биха казали, че по-важната дата ще бъде онази, на която „Вояджър 1“ ще се намира на един светлинен ден от Слънцето (на фона на факта, че нашата планета усложнява значително нещата със своята орбита). По стечение на обстоятелствата в момента Земята се намира в участък от орбитата си, в който е по-далеч от „Вояджър 1“ от обичайното, макар и не точно от противоположната страна на Слънцето. Затова разстоянието от апарата до Слънцето е с 81 милиона километра по-малко от разстоянието му до Земята. Това означава, че сигналът на „Вояджър 1“ достига звездата в Слънчевата ни система около 4 минути по-рано. За да пресече прага от 1 светлинен ден разстояние от Слънцето, ще му трябват още два месеца.
Приносите на „Вояджър“
Можем спокойно да кажем, че мисията на двата апарата е по-важна дори от кацането на Луната. Данните, които ни е предоставил през всичките тези години, в които пътешества към пределите на Слънчевата система, са безценни. Именно благодарение на „Вояджър“ 1 и 2 научаваме например, че Йо е свят, изпълнен с вулкани, че повърхността на Европа е изненадващо гладка (като под нея не е изключено дори да се крие подземен океан, пълен потенциално с живот), а че тази на Ганимед е учудващо сложна.
Не можем да забравим и снимките, които прави на Сатурн, както и за данните, с които ни снабдява за Уран и Нептун.
А през 1990 г. „Вояджър 1“ се обръща назад и прави една от най-култовите снимки на Земята – Бледата синя точка.
Източник: NASA/JPL-Caltech
Апаратът, който отказва да умре
На този етап от съществуването му всички очакваха, че „Вояджър“ 1 и 2 ще преустановят работа. NASA дори обмисля спирането на мисията, но за щастие се отказва от намерението си, тъй като двата апарата не престават да пращат интересни данни (макар и да не са свързани с конкретни твърди обекти). Така например те спомагат за картографирането на хелиопаузата – границата, където мехурът, образуван от слънчевия вятър, се свързва с междузвездното пространство („Вояджър 1“ го пресича през 2012 г.).
В един момент даже астрономите предполагат, че след пресичането на хелиопаузата ще бъде отчетена промяна в посоката на магнитното поле около Вояджър, но това така и не се случва. Вместо това „Вояджър 1“ в момента се придвижва през 80 пъти повече електрони в сравнение с преди – в известен смисъл междузвездното пространство не само че не е толкова празно, колкото си мислехме, но и в известен смисъл е по-пълно от външните части на хелиосферата.
Освен това междузвездното пространство не е хомогенно. Апаратите Вояджър откриват, че въпреки че преминават през своеобразен вакуум (спрямо земните стандарти), той е пълен с частици и молекули, а плътността му варира.
Космосът отвъд Слънчевата система не е и напълно безшумен. В продължение на десетилетие апаратите записват неговите звуци и измерват не само плътността му, но и вълните в него.
Защо „Вояджър 1“ все още не е напуснал Слънчевата система
Хубаво е да направим едно важно уточнение: навлизането в междузвездното пространство не означава непременно и напускане на Слънчевата система. „Вояджър 1“ вече е отвъд хелиопаузата, но пред него се простира облакът на Оорт – огромна сферична област от ледени тела, които продължават да обикалят около Слънцето. Ако приемем външния край на този облак за граница на Слънчевата система, апаратът има още много път пред себе си.
Според NASA при сегашната си скорост „Вояджър 1“ ще достигне вътрешния край на облака на Оорт след около 300 години, а за да премине отвъд външния, може да са му необходими около 30 000 години. На този фон един светлинен ден изглежда почти като първа крачка отвъд прага на дома ни.
Какво означава да изминеш разстояние от 1 светлинен ден
Благодарение на апаратите „Вояджър“ ние успяваме да осмислим мащабите на междузвездното пространство.
На „Вояджър 1“ му бяха нужни близо 50 години, за да достигне разстояние от един светлинен ден. Всички останали обекти, създадени от човека, които напускат Слънчевата система, се движат по-бавно и ще се нуждаят от още повече време.
Когато казваме, че най-близката до Слънцето звезда се намира на 4,3 светлинни години, е почти невъзможно да си представим колко огромно е това разстояние. От друга страна, всички знаем каква е разликата между един ден и четири години.
Само по себе си границата от 1 светлинен ден, която „Вояджър 1“ скоро ще пресече, не представлява нищо особено. Никой няма да го посрещне с ръкопляскания и конфети. И все пак сега, когато знаем, че на най-бързия апарат, който някога сме изпращали на космическо пътешествие, са му били необходими цели 49 години, за да стигне дотук, можем поне отчасти да осъзнаем колко време ще мине, преди неговите златни плочи отново да усетят топлината на Слънцето.
Автор: Владимир Тодоров
