За първи път в историята на човечеството изкуствен обект ще се намира на разстояние от един пълен светлинен ден от Земята. Това забележително постижение ще бъде отбелязано от легендарната космическа сонда Voyager 1, изстреляна от НАСА през далечната 1977 г.

Огромните мащаби на космоса

Космосът е необятен, а изкуствените обекти – сравнително бавни. Рекордът за най-висока скорост, постигната от човек, е поставен от мисията „Аполо 10“ през 1969 г. – 39 937,7 км/ч (24 816,1 мили/ч). При такава скорост биха били нужни цели 3730 часа, за да се измине една астрономическа единица (AU) – разстоянието между Земята и Слънцето. Това се равнява на близо 155 дни, което е твърде дълго дори за мисия до нашата звезда.

Докато човек би пътувал месеци, светлината и радиокомуникациите достигат това разстояние за едва 8 минути и 20 секунди. Именно този контраст подчертава колко невероятно бърза е светлината – и колко далеч в действителност ще бъде Voyager 1, когато на 13 ноември 2026 г. се отдалечи на един пълен светлинен ден от Земята.

Voyager 1 – първият посланик в междузвездното пространство

Voyager 1 е изстрелян през 1977 г. и оттогава без прекъсване пътува през космоса. Днес той се намира на около 169,5 астрономически единици от нашата планета. Това е първият космически апарат, който е напуснал хелиосферата, преминал е хелиопаузата и се е насочил към междузвездното пространство.

В момента сигналите от Земята достигат до сондата за 23 часа, 29 минути и 27 секунди. При текущата скорост от 61 198 км/ч (38 027 мили/ч) ще е необходимо малко повече от година, за да се увеличи това време до пълни 24 часа. Тогава Voyager 1 ще се намира на 25,9 милиарда километра (16 милиарда мили) от Земята – разстояние, което светлината изминава за един ден.

Астрономът д-р Алфредо Карпинети от IFLScience, с помощта на данни от Eyes on the Solar System на NASA, изчислява, че този исторически момент ще настъпи на 13 ноември 2026 г. След тази дата Voyager 1 никога повече няма да бъде на по-малко от 24 светлинни часа от Земята, въпреки че това разстояние леко се изменя в зависимост от орбитата на нашата планета около Слънцето.

Бъдещето на сондата Voyager 1

След като достигне тази граница, Voyager 1 ще продължи своето пътешествие, докато енергийните му източници не се изчерпят – вероятно в началото на 2030-те години. Но дори тогава мисията му няма да приключи. Сондата ще се отправи отвъд границите на Слънчевата система, ще премине през облака на Оорт и дори ще се приближи до друга звезда – Gliese 445 – в далечното бъдеще.

Облакът на Оорт – последната граница на Слънчевата система

„Далечният облак Оорт бележи гравитационния край на Слънчевата система“, обяснява НАСА. Тази обширна област, изпълнена с неизследвани обекти, е хипотетично място на произход за повечето дългопериодични комети. Смята се, че облакът на Оорт започва на около 1000 астрономически единици от Слънцето. Ако това е вярно, Voyager може да достигне неговата вътрешна граница само след няколко века, но за да премине през целия облак, ще са нужни десетки хиляди години.

Според НАСА:

„На Voyager 1 ще му отнеме около 300 години, за да достигне вътрешния край на облака Оорт, и приблизително 30 000 години, за да премине отвъд него.“

Срещата с Gliese 445 и далечното бъдеще на Voyager 1

Ако Voyager 1 продължи своя път без повреди – а това е напълно вероятно, тъй като космосът е далеч по-празен, отколкото често го представят научнофантастичните филми – сондата ще остане непокътната в продължение на десетки хиляди години. След около 40 000 години тя ще се доближи до звездата Gliese 445 (AC +79 3888) на разстояние от 1,7 светлинни години, което е по-близо, отколкото до нашето Слънце.

Днес Gliese 445 се намира на около 17 светлинни години от Земята, но поради движението на звездите, при срещата си с Voyager тя ще бъде на около 3,5 светлинни години от нас. Това няма да бъде последната ѝ среща с друга звезда – според статистически анализи, Voyager ще преминава близо до звезди приблизително веднъж на 50 000 години в радиус от един парсек.

Според изследване, разглеждащо бъдещите траектории на подобни апарати, Voyager 1 ще се приближи най-много до звездата TYC 3135-52-1 след около 303 000 години, на разстояние от 0,965 светлинни години. След това ще продължи самотното си пътуване из Млечния път, като единствените му спътници ще останат златните плочи – посланието на човечеството към Вселената.

„Времевата скала за сблъсък на космически кораб със звезда е от порядъка на 10²⁰ години,“ заключават учените. „Така че Voyager 1 има дълго и необятно бъдеще пред себе си.“

Източник: IFLScience