Изстреляният преди цели 45 години „Вояджър 1“ продължава своето пътешествие отвъд пределите на нашата Слънчева система. Сега обаче този същински ветеран изпраща странни данни до Земята, които озадачават инженерите.

В сряда NASA заяви, че макар и сондата да работи нормално, показанията от нейната подсистема за контрол на позицията ѝ (или AACS - Attitude and Articulation Control Subsystem) не пасват с движенията и ориентацията на космическия апарат. Това означава, че „Вояджър 1“ е „объркан“ и не отчита правилно своето местоположение в космическото пространство.

Мистерия като тази е част от ежедневието за мисия, намираща се в подобен етап, казва Сюзан Дод, ръководител на проектите за „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ към Лабораторията за реактивно движение. „И двата космически апарата са на почти 45 години, което надвишава многократно планираната продължителност на мисията“, допълва тя.

Инженер работи върху дископодобната антена на "Вояджър". 9 юли 1976 г. Източник: NASA/JPL-Caltech

NASA казва, че „Вояджър 2“ – близнакът на сондата „Вояджър 1“ – се държи нормално.

„Вояджър 1“ е изстрелян през далечната 1977 г., за да изследва външните планети в Слънчевата система. Сондата обаче надвишава очакванията на NASA и продължава да функционира. До ден днешен той все още изпраща данни до Земята. „Вояджър 1“ напусна пределите на Слънчевата система и през 2012 г. навлезе в междузвездното пространство. В момента се намира на около 23,3 млн. км от планетата ни. Това го превръща в най-далечния обект, създаден от човечеството.

NASA казва, че според инженерите AACS изпраща произволно генерирани данни,  които „не отразяват онова, което реално се случва на борда“.

Но дори и системните данни да показват различна картина, антената на космическия апарат, изглежда, продължава да е в правилна позиция – тя все още получава и изпълнява командите на NASA и изпраща данни обратно до Земята. За момента този системен проблем все още не е накарал престарелия апарат да влезе в „режим на безопасност“, в рамките на който ще изпълнява само ключови операции.

„Докато не разбере по-добре естеството на този проблем, екипът не може да каже със сигурност дали той ще се отрази на способността на космическия апарат да събира и предава научни данни в дългосрочен план“, казва NASA.

Дод и нейният екип се надяват, че ще открият какво кара „Вояджър 1“ да изпраща неточни данни.

„Инженерният екип е изправен пред големи предизвикателства“, допълва Дод. Едно от тях е времето, което е необходимо за изпращане и получаване на сигнал - на светлината са ѝ необходими цели 20 часа и 33 минути, за да достигне до „Вояджър 1“. Т.е. за всяко едно двупосочно съобщение между космическата агенция и сондата са необходими цели два дни.

„Смятам обаче, че ако съществува начин да разрешим проблема с AACS, екипът ще го намери“, казва още Дод.

Източник: Science Alert