Английският астроном Уилям Ласел открива Ариел и Умбриел — естествени спътници на Уран.

Ариел



Единствения апарат, изследвал Ариел досега, е "Вояджър 2" по време на прехода си през урановата система през януари 1986 г. Изследвана е само осветеното от Слънцето южно полукълбо. "Вояджър 2" прави най-близкото си преминаване покрай Ариел на 24 януари, когато преминава само на 127 000 км от спътника.



Ариел се състои приблизително от 50% лед, 30 % силикатни скали и 20% замръзнал метан. За повърхността му са характерни зони с протичащи цикли на замръзване/размразяване. На повърхността почти липсват кратери и се смята, че спътникът е претърпял значимо геоложко събитие, довело до образуването на множество вериги от разломи, каньони и полета със замръзнала вода.

Учените разпознават следните геоложки забележителности на Ариел: кратери, разломи и долини.



Ариел прилича на сатурновия спътник Диона. Те са много близки по размер, плътност и маса, като Ариел е с малко по-големи стойности по тези характеристики. И двата спътника най-вероятно са имали минала геоложка активност.



Умбриел



Единствения апарат, изследвал Умбриел досега, е "Вояджър 2" по време на прехода си през урановата система през януари 1986 г. Изследвана е само осветеното от Слънцето южно полукълбо.



Поради грешка в измерванията все още не се знае със сигурност дали Ариел е по-масивен спътник от Умбриел.



Повърхността на спътника е най-тъмната от всички спътници на Уран и най-малко геологически активна. Съставен е предимно от лед, силикатни скали и замръзнал метан. По-голямата част от метана е налична на повърхността. По съвпадение, името Умбриел подходящо описва тъмната повърхност на спътника — „Умбриел“ е „тъмен зъл дух“ в произведението на Александър Поуп „Влизане с взлом“. Името е производно на латинската дума umbra значеща сянка.



Най-голямата забележителност на Умрбиел е кратерът Унда. по периметъра на който се съдържа светъл материал.