Астрономи откриха най-младия пулсар в Млечния път

24 октомври 2018 г., 09:33
154

Мъглявина с пулсарен вятър в съзвездието Бик. Снимка: Reinhold Wittich / Shutterstock

Пулсарите се раждат при избухването на свръхнова. Това са изключително плътни неутронни звезди, които се въртят около оста си особено бързо и излъчват снопове частици (досущ като морските фарове). Над 2000 пулсара са открити, откакто Джослин Бел Бърнел забелязва първия през 60-те години на миналия век. Днес пък учените разпознаха Kes 75 - най-младия сред тях.

Той е на около 19 500 години и се намира на 19 000 светлинни години. С други думи – ние все още наблюдаваме първите няколко века от съществуването на този космически обект. С помощта на данните, събрани от обсерваторията “Чандра“ на NASA през последните две десетилетия, учените успяват да разберат как този пулсар се променя и дори как се е формирал.

Пулсарът излъчва множество частици (и материя, и антиматерия). Те се движат почти със скоростта на светлината и образуват пулсарни ветрове, които пък от своя страна създават специфичен регион около пулсара. Това е т.нар. мъглявина от пулсарен вятър - магнетизиран мехур от високоенергийни частици.

Скоростта, с която мъглявината от пулсарен вятър се разширява, позволява на учените да разберат от колко време реално съществува. С помощта на данните на „Чандра“ от 2000, 2006, 2009 и 2016 г. те достигат до заключението, че мъглявината се разширавя с около 1 млн. метра в секунда.

Тази висока скорост вероятно се дължи на ниската плътност на средата около пулсара. Възможно е да се разширява в мехур от радиоактивен никел, произведен от свръхновата. Когато никелът се разлага в желязо, той допринася за светлинните емисии на системата. По-тежките елементи от периодичната таблица се образуват в свръхновата и това изследване позволява на учените да разберат повече подробности за процесите на сформирането им.

През последните две десетилетия яркостта на мъглявината от пулсарен вятър е намаляла с около 10 процента. Промените са съсредоточени най-вече в северния регион. Скоростта, с която настъпват, както и странната форма на космическия обекти, не могат да бъдат приведени към нито един от съществуващите в момента астрономически модели. Съответно учените отбелязват, че ще им бъде необходимо още време, за да разберат какво точно се случва в Kes 75.

Изследването е публикувано в Astrophysical Journal.

Коментари