Масивните звезди умират с гръм и трясък. Смъртта им е зрелищно събитие, което озарява космическото пространство. Междувременно ядрото, което остава след свръхновата, може да рухне и да образува неутронна звезда или черна дупка.

Ако звездата избухне по специфичен начин, нейното ядро може да се изстреля в пространството с невероятна скорост и дори да напусне пределите на собствената си галактика.

Астрономи успяха да измерят скоростта именно на подобен обект благодарение на данни от рентгеновата обсерватория „Чандра“. В случая става дума за вид пулсираща неутронна звезда, известна като пулсар. И тя се движи с впечатляващата скорост от 612 км/с.

Това е един от най-бързите обекти от този тип, които човечеството някога е засичало. (Най-бързата звезда в Млечния път, която ни е известна, не е останка от свръхнова, изхвърлена от експлозия, а звезда, намираща се в орбитата около Стрелец А* - свръхмасивната черна дупка в галактическия център. Тя се движи с 24 000 км/с в  най-бързата си точка в орбитата.)

„Видяхме пряко движението на пулсара в рентгеновия спектър – нещо, което може да се случи единствено благодарение на острото зрение на „Чандра“”, – казва астрофизикът Кси Лонг от центъра за астрофизика „Харвард-Смитсониън“.

Учените извършват своите открития, докато наблюдават G292.0+1.8 - сияеща останка от свръхнова, намираща се на 20 000 светлинни години от нас. Предишни наблюдения показват, че в рамките на нея се намира ускоряващ пулсар. Лонг и колегите му решават да изучат обекта, като проследят движението му в обратен ход до началната точка, и да проверят дали той не може да хвърли повече светлина върху историята на свръхновата.

„Познати са ни съвсем малък брой свръхнови, които вървят в комплект с надеждни исторически данни – казва астрофизикът Даниел Патнауд от центъра за астрофизика „Харвард-Смитсониън“. – Ето защо решихме да проверим дали G292.0+1.8 не може да се включи към тази група.“

Учените изучават снимки на останката от свръхнова, заснети през 2006 г. и 2016 г. и използват данни на „Гая“ за текущото ѝ разположение в Млечния път. Впоследствие съпоставят разликите в позицията на пулсара. Тези сравнения разкриват нещо изключително интересно – мъртвата звезда, изглежда, се движи с 30 процента по-бързо от първоначалните изчисления.

Това означава, че е изминала разстоянието от центъра за много по-кратък период от време. Т.е. че самата свръхнова е избухнала много по-скоро. Според предишни изчисления експлозията е настъпила преди около 3000 години. Сега новите данни показват, че вероятно е преди около 2000.

Ревизираната скорост на пулсара позволява на учените да извърши нов и детайлен анализ на начина, по който мъртвата звезда вероятно е била изхвърлена от центъра на свръхновата. Те достигат до два потенциални сценария, характеризиращи се със сходен механизъм.

В първия сценарий елементарните частици неутрино са изхвърлени от свръхновата асиметрично. В другия – останките от експлозията са изхвърлени асиметрично. Тъй като обаче неутриновата енергия би трябвало да бъде изключително голяма, най-вероятното обяснение е второто.

На практика една асиметрична експлозия може да „изрита“ рухналото ядро на мъртвата звезда в космическото пространство с изключително висока скорост. В този конкретен случай звездата пътува със скорост, която е по-висока от тази на Млечния път спрямо Вселената - 552 км/с. Т.е. на някакъв етап тя дори може да излезе извън пределите на галактиката, макар че ще мине доста време, преди това да се случи.

Всъщност реалната скорост на обекта вероятно е по-висока дори и от 612 км/с, тъй като той пътува съвсем леко по линията на нашата видимост. „Пулсарът е около 200 млн. пъти по-енергиен от движението на Земята около Слънцето- казва астрофизикът Пол Плучински от центъра за астрофизика „Харвард-Смитсониън“. – Той, изглежда, е получил мощен ритник просто защото свръхновата е била асиметрична.“

Екипът представи откритията си по време на 240-тата среща на Американското астрономическо общество. Техният научен труд е приет за публикация в The Astrophysical Journal и достъпен в arXiv.

Източник: Science Alert