Учени засякоха най-яркия пулсар, който човечеството някога е наблюдавали отвъд пределите на Млечния път, като по този начин разкриха истинската идентичност на един далечен ярък обект, за който доскоро се предполагаше, че е далечна галактика.

Пулсарите са изключително плътни неутронни звезди, които излъчват електромагнитна радиация под формата на лъчи от своите полюси.

Тези обекти се въртят изключително бързо. Поради тази причина когато се наблюдават от друго място в космоса, техните високо енергийни емисии изглеждат като периодични импулси. Т.е. спокойно можем да ги оприличим на космически морски фарове.

От откриването им през 60-те години на 20-и век от астрофизика Джослин Бел досега астрономи засичат над 2000 пулсара. По-голямата част от тях обаче се намират в нашата собствена галактика.

Пулсарът, наблюдаван през поляризирана светлина. Източник: Yuanming Wang

Новооткритият пулсар, наречен PSR J0523−7125, е един от малкото, на които се натъкваме отвъд Млечния път. В случая – в рамките на Големия Магеланов облак.

PSR J0523−7125 е открит от учените с помощта на радио телескопите ASKAP в Австралия в момент, в който проучват небосвода за поляризирани пулсарни емисии (техника, която астрономите оприличават с носенето на поляризирани слънчеви очила).

„Това бе изключително невероятна изненада – обяснява астрофизикът Юанминг Уанг от Консултативен съвет за наука и промишленост (CSIRO) в Австралия, който е докторант в Университета в Сидни и водещ автор на новото проучване на PSR J0523−7125. – Не очаквах да намеря нов пулсар, камо ли той да е най-яркият. Но благодарение на новите телескопи, до които имаме достъп (като ASKAP и неговите слънчевиочила), това наистина е възможно.“

Според изследователите пулсарът е около 10 пъти по-ярък от който и да е друг извънгалактически пулсар, наблюдаван до момента. В такъв случай защо не сме го забелязали досега?

PSR J0523−7125, засенчен от други източници на светлина (в случая светлината не е поляризирана). Източник: Yuanming Wang

Отговорът е свързан с начина, по който засичаме пулсарите. Обикновено учените търсят периодични импулси. За да засечем по-неуловимите пулсари, които не се отличават с подобна предсказуема периодичност или излъчват светлина по по-специфичен начин, са ни нужни други техники. Една от тях е търсенето на признаци за кръгова поляризирана светлина, излъчвана от обектите. До ден днешен са извършени само две мащабни проучвания, които могат да засичат подобно нещо. Едно от тях е извършено именно от ASKAP.

В изследователския проект, наречен VAST, изследователи преглеждат данните от ASKAP в желанието си да открият променливи и преходни източници на светлина. Именно така идентифицират PSR J0523−7125 като пулсар и потвърждават наблюдение, извършено радио телескопа MeerKAT в Южна Африка и обсерваторията Паркс на CSIRO в Австралия.

„Можем да очакваме, че ще открием още пулсари с помощта на тази техника – казва астрофизикът Тара Мърфи от Университета в Сидни, една от участничките в изследването. – Това е първият път, в който успяваме да търсим за поляризация на пулсари по систематичен и рутинен начин.“

Според изследователите PSR J0523−7125 показва, че пулсарите в Големия Магеланов облак могат да бъдат също толкова ярки, колкото и тези, които наблюдаваме в Млечния път.

Откритията са публикувани в The Astronomical Journal.

Източник: Science Alert