Мистериозен сигнал от Млечния път вероятно идва от един от най-редките обекти въобще
Мистериозен и повтарящ се радио сигнал в Млечния път, който озадачава астрономите от доста време насам, вероятно представлява изключително рядък обект – такъв, какъвто до момента сме виждали (условно) само веднъж.
Според новия научен труд на астрофизика Джонатан Кац от Вашингтонския университет в Сейнт Луис (и качен в arXiv, т.е. все още не е преминал през процедура на анонимно рецензиране) сигналът, наречен GLEAM-X J162759.5−523504.3, вероятно е радио пулсар бяло джудже.
Специалисти спекулират, че въртящо се магнитно бяло джудже може да демонстрира активност, наподобяваща тази на пулсар. И според Кац GLEAM-X J162759.5−523504.3 е точно това – потенциален кандидат за първия същински пулсар бяло джудже. Той се повтаря през 18,18 минути (1091 секунди), а неговите импулси се отличават с нискочестотна емисия (72-215 MHz) с температурна яркост ∼ 1016 K, което подсказва, че емисията е кохерентна. Няма бинарен спътник, с когото да си взаимодейства. Ето защо отговаря на критерия за класически пулсар, макар че периодът му е стотици пъти по-дълъг.
GLEAM-X J162759.5−523504.3 се намира на около 4000 светлинни години от Земята. Според данни, събрани от януари до март 2018 г., той пулсира ярко за приблизително 30 до 60 секунди (веднъж на всеки 18,18 минути). Това е един от най-ярките обекти в нискочестотния радио небосвод.
Той не пасва на нито един известен астрономически обект. Първоначално специалистите смятат, че става дума за хипотетичен обект, известен като магнетар с ултра дълъг период. Това е неутронна звезда с изключително мощно магнитно поле. GLEAM-X J162759.5−523504.3 обаче не пасва напълно и на това обяснение.
Не е изключено да става дума и за пулсар. Съществуват обаче два основни проблема – първо, ротационният период е твърде дълъг и второ, импулсите са твърде ярки за неутронен звезден пулсар. Според Кац и двата проблема се разрешават, ако обектът е бяло джудже.
Ако случаят действително е такъв, то това ще е първото бяло джудже, което споделя физиката и радиационния механизъм на традиционните радио пулсари. Това означава, че GLEAM-X J162759.5−523504.3 вероятно представлява доста обещаваща цел за бъдещи оптични наблюдения (макар че белите джуджета са доста мъждиви и вероятно няма да успеем да засечем каквато и да било видима светлина от това разстояние). Въпреки всичко си струва да опитаме.
Освен това астрономи могат да проучат и други бели джуджета, за да видят дали не споделят някои от характеристиките на GLEAM-X J162759.5−523504.3.
Изследването е публикувано в arXiv.
Източник: Science Alert