Защо марсианските залези са сини?

06 декември 2018 г., 16:21
467

Тази снимка е дело на марсохода „Кюриосити“ в края на 956-ия му марсиански ден (15 април 2015 г.). По това време той се е намирал в кратера Гейл. Източник: NASA/JPL-CALTECH/MSSS/TEXAS A&M UNIV.

Земята и Марс са огледални светове. Марс е Червената планета, а Земята – бледата синя точка. Марс е студена пустиня, а Земята е пълна с вода и живот. Съществува обаче още една любопитна разлика. Небето на Марс е червено, а тамошните залези – сини. Защо?

Причината за това е горе-долу същата, поради която нашето небе е синьо, а залезите ни – червени. Светлината от Слънцето се разпръсква в зависимост от съдържанието на атмосферата.

Слънчевата светлина обхваща най-различни дължини на вълната. Молекулите и прахта си взаимодействат само с конкретни вълни. Разпръсването на светлината от тези частици определя цвета, който виждаме.

Атмосферата на Марс е много слаба и разредена – нейното налягане се равнява на около 1 процент от земното. Съставена е от въглероден диоксид и в нея има много прах. Фините прахови частици разпръскват червената светлина. Затова небето изглежда червеникаво. Същевременно – синята светлина се пропуска. На Земята се случва тъкмо обратното. Синята светлина отскача от въздушните молекули, което придава характерния оттенък на нашето небе.

По време на залез на светлината й се налага да изминава по-голямо разстояние в атмосферата. Затова тя се разпръсква повече. Това, което остава от нея, е цветът, който виждаме ние. На Земята имаме по-широка червена палитра, която се усилва допълнително от прахта от вулканите и огньовете. Крайният резултат на Марс е хладен син оттенък.

Марсоходите „Кюриосити“, „Спирит“ и „Опортюнити“, който изпратихме на Червената планета, успяха да заснемат този любопитен феномен.

Впрочем, Земята и Марс са единствените две планети в Слънчевата система, които имат залези, които можем да наблюдаваме. Меркурий няма атмосфера. Това означава, че когато денят преминава към нощ и температурите падат от 427°C до -173°C, Слънцето просто ще изчезне. Освен това денят тук е доста дълъг – планетата извършва един оборот около оста си за около 58 дни.

Ако отидем на Венера, нещата ще станат още по-зле. Плътните облаци, с които е покрито небето, както и изключително гъстата атмосфера, ще попречат на слънчевите лъчи да ни достигнат. Освен това високите температури и киселинният дъжд ще разтопят предпазните ни костюми. А накрая и нас самите.

Може би на Титан ще станем свидетели на някой наистина рядък залез (въпреки гъстата му атмосфера). Засега обаче земните и марсианските са единствените, на които имаме възможност да се любуваме.

Източник: IFLScience

Ключови думи:
Коментари