Две десетилетия наблюдения от два орбитални космически апарата са позволили на учените да проследят така наречените „прашни дяволи“, които редовно се завихрят по повърхността на Марс, предаде Ройтерс.
Наблюденията предоставят по-задълбочено разбиране за климата и времето на Червената планета, включително скорости на вятъра, по-високи от известните досега.
Данни от мисията „ЕкзоМарс“
Авторите на изследването са използвали данни от космическите апарати „Марс експрес“ и Trace Gas Orbiter (TGO) от мисията „ЕкзоМарс“ на Европейската космическа агенция (ЕКА). Благодарение на тях учените са каталогизирали 1039 от тези явления, засичайки скорости на вятъра до около 158 километра в час във вихрите, които издигат прах в марсианската атмосфера.
„Ключовите изводи са, че ветровете на Марс могат да бъдат по-бързи по повърхността, отколкото се смяташе досега, както и че те са по-разпространени, отколкото се предполагаше“, казва планетарният учен Валентин Бикел от Университета на Берн и водещ автор на изследването, публикувано в сп. Science Advances.
Къде и как се образуват прашните вихри
Изследователите са установили, че праховите вихри се образуват по-често в равнинните региони на север, но се срещат и в неравния терен на южните планински райони.
Най-големият наблюдаван „прашен дявол“ е бил с ширина около 580 метра, макар че средната ширина е около 82 метра. Средната скорост на вятъра е била около 64 км/ч. Изследователите отбелязват, че методът вероятно не е засекъл много по-бавни вихри.
Бикел обяснява, че изследването е измерило най-бързите ветрове на повърхността, регистрирани на Марс. Макар че тези скорости изглеждат големи, ветровете не се усещат силно, защото марсианската атмосфера е изключително разредена.
„Ветровете на Марс едва ли се усещат“, казва ученият.
Как се раждат „прашните дяволи“
„Прашните дяволи“ се образуват, когато по-топлият въздух близо до повърхността започне да се издига и се завихря от хоризонтални ветрове, като в крайна сметка вдига прах от повърхността, преди да се разсее след няколко минути.
Те са най-чести през марсианското лято, в късните сутрешни часове и ранния следобед, когато условията са най-благоприятни.
Подобни вихри се срещат и на Земята — например в пустините на Аризона и Невада — но са много по-редки поради по-влажната земна атмосфера.
Значение за бъдещи мисии
Учените знаят от десетилетия за съществуването на „прашни дяволи“ на Марс, но новото изследване предлага най-систематичното им изучаване досега.
Направените открития могат да допринесат за по-точни модели на времето, климата и атмосферните условия на Марс.
Бикел допълва, че чрез изучаването на тези вихри учените могат да разберат по-добре процесите, които протичат на повърхността на планетата.
„Нашите данни могат да бъдат използвани за по-добро разбиране на атмосферната динамика, за определяне на конкретни места за кацане още преди спускането и дори преди изстрелването на космическия апарат“, казва той.
Резултатите могат да помогнат и за прогнозиране дали марсоходите и спускаемите апарати ще се възползват от благоприятни ветрове, които отнасят праха, натрупан върху техните слънчеви панели, допълва изследователят.
