Лесно е човек да си помисли, че на Марс не се случва нищо особено, но тази прашна, ръждивочервена планета крие много интересни явления.
Повечето от тях са свързани със скали. A на Марс е пълно с тях. Всъщност толкова много скали са претърпели различни процеси на изветряне през еоните, че понякога се получават форми, които, ако се вгледате внимателно, приличат на изкуствени или дори биологични структури.
Ето в какъв контекст от геоложка гледна точка се намира въпросният обект. Можете да го видите в най-дясната част. (NASA/JPL-Caltech/UArizona)
Най-новата подобна любопитна марсианска илюзия, която се завъртя из медийното пространство, е впечатляваща структура, забелязана за първи път през 2002 г. Тя наподобява тристранна пирамида и разположена в изваяна от ветровете долина, наречена Кандор Часма.
Твърдението изглежда набира популярност, след като е споделено в X от режисьора Брайън Кори Добс, който и преди е популяризирал идеята, че изображения на НАСА съдържат доказателства за изкуствени структури на Марс.
Публикацията бързо се разпространява, като изрязани изображения на формацията започват да циркулират в социалните мрежи и новинарските сайтове.
Самите изображения са реални данни на НАСА от орбитални апарати, които за първи път заснемат региона през 2001 г.
Най-ранното документирано идентифициране на структурата, наподобяваща пирамида, датира от 2002 г., когато независимият изследовател Уилмър Фауст обръща внимание на странен обект в изображение E06-00269 от мисията Mars Global Surveyor (MGS).
Снимката на Mars Global Surveyor от 2001 г. (M. C. Malin, K. S. Edgett, S. D. Davis, M. A. Caplinger, E. Jensen, K. D. Supulver, J. Sandoval, L. Posiolova, and R. Zimdar, E06-00269, Malin Space Science Systems Mars Orbiter Camera Image Gallery, 2002)
По-късни твърдения за още по-ранно откритие се оказват непоследователни във времето, но едно остава ясно: т.нар. „Кандорски тетраедър“ определено е интригуващ.
След откриването му регионът е заснеман и от други орбитални апарати, най-вече от камерата HiRISE на Mars Reconnaissance Orbiter на НАСА.
Изображенията с висока резолюция от HiRISE са впечатляващи – но когато отдалечите мащаба и погледнете околния пейзаж, формацията започва да изглежда по-малко странна и повече като това, което е в действителност: леко неравна планина, оформена от същите ерозионни процеси, които са създали и околните каньони.
Кандор Часма е един от най-големите каньони на Марс, оформян от вода, свлачища, вятър и вероятно дори тектонична активност в продължение на милиарди години.
Друг изглед, показващ близко разположени форми с подобна височина. Снимката е направена от камерата HiRISE на сондата „Mars Reconnaissance Orbiter“, която събира цветна инфрачервена информация по централна ивица. (NASA/JPL-Caltech/UArizona)
Той е осеян и с геоложки формации, които учените наричат „положително релефни възвишения“. Това са скални структури, които някога са били заровени и са по-устойчиви от заобикалящата ги скална маса; след като ерозията отстрани по-меките слоеве, тези образувания остават изправени.
Тези възвишения не са малки – те могат да достигнат до километър (3280 фута) в диаметър и десетки метри височина. Кандорският тетраедър е с диаметър около 290 метра и малко по-висок от типичното възвишение – около 145 метра – но все пак се вписва в този по-широк пейзаж от пластове скали, оформени в изолирани хълмове.
Това не е толкова различно и от естествени „пирамиди“ на Земята. Планината Серо Туса в Колумбия се издига на 457 метра над околния терен и има основа от 1,8 километра. Китайската провинция Гуейджоу също е известна със своите пирамидални планини.
Ако се вгледате внимателно в изображението на „пирамидата“, ще видите, че тя е заобиколена от еолични рипли – вълнообразни хребети, оформени от силните ветрове на Марс, което подсказва за продължаваща ерозия.
Ще забележите също, че склоновете на „планината“ не са геометрично съвършени, както бихте очаквали от изкуствена структура, а са неравни и асиметрични, а трите ѝ страни дори не са еднакви по размер.
Човешката способност да разпознава модели е изключително силна – ние трудно устояваме на изкушението да търсим смисъл в безсмислени данни. Особено чувствителни сме към форми, наподобяващи лица или човешки фигури, но и геометричните структури лесно привличат вниманието ни.
Марс обаче не се нуждае от подобни интерпретации, за да бъде интересен. Неговата геология и климат са създали пейзажи, които са едновременно познати и напълно различни от всичко, което можем да видим на Земята.
А благодарение на технологии като Mars Reconnaissance Orbiter можем да изследваме тези пейзажи в изключителни детайли и да си представим какво би било да стоим сред внушителните скали и суровия терен на Марс, където вятърът вие вече милиарди години.
