Платонична, безусловна или истинска – има различни видове любов. Докато някои партньорства са здравословни, други представляват точно обратното. Такава е и симбиотичната връзка. Какво я прави толкова токсична? Как да я разпознаем? И как можем да я прекъснем? Понятието симбиоза произлиза от биологията, но се използва и в психологията. Биологичното определение гласи съвместен живот на два различни по вид индивида с оглед на взаимната им еволюционна полза. Психологичната дефиниция има малко по-негативен оттенък. Със симбиоза се описва зависимостта на двама души в дадено партньорство. Разбира се, на пръв поглед в това няма нищо лошо, но в симбиотичната връзка зависимостта един от друг стига толкова далече, че отделният индивид едва ли не престава да съществува - тоест двамата се претопяват и образуват една личност.

Когато двойки практикуват симбиотични отношения, те са дотолкова свързани помежду си, че в живота им няма място за друг човек. Психолозите са единодушни, че подобна връзка е нездравословна – здравословната се състои от две „аз“ и едно „ние“. Ако в името на една връзка обезличаваме себе си, рискуваме да загубим всичко. Желанията, целите, способностите и интересите ни вече нямат никакво значение. Самостойността, независимостта и личните преживявания изостават на заден план. Вече нямаме нищо свое, което да внесем в отношенията. И ако в даден момент те приключат, оставаме без нищо, защото сме се отучили да бъдем щастливи и сами.

Ясно е, че в началото на интимната връзка изгаряме от страст и всячески се стремим да останем насаме с новия партньор. Прекарваме заедно колкото може по-дълго време и загърбваме делничните грижи, за да се насладим изцяло на прекрасната нова емоция. Постепенно обаче изтрезняваме, всекидневието ни поглъща и тогава се стараем да съчетаем любовта, хобитата, работата и приятелите. Въпреки това има хора, които попадат в капана на симбиотичната връзка. Това често се дължи на проблеми със самооценката. Заради минали преживявания и опит развиваме комплекс за малоценност и изпитваме ужас, че може да загубим партньора. По тази причина се вкопчваме в него, постоянно търсим близостта му и се опитваме да го откъснем от средата му, да не би да изникне потенциална опасност.

Ако се безпокоите, че сте изпаднали в симбиотична връзка или подозирате, че рано или късно може да се стигне дотам, обърнете внимание на следните признаци:

  • Винаги имате еднакво мнение и избягвате конфликти.
  • Постоянно сте заедно. Чувството, че си липсвате, ви е непознато.
  • Рязко сте ограничили контактите с приятели и роднини.
  • Не предприемате нищо без другия.
  • Не се срещате поотделно с приятели.
  • Нямате свои хобита, а винаги споделяте заниманията на другия.
  • Винаги се изразявате с „ние“ и говорите за себе си в множествено число.
  • Пренебрегвате собствените си потребности.
  • Никога не подлагате на съмнение неговите (нейните) думи.

Ако се припознавате в горните редове, редно е да се обърнете към специалист, който да ви помогне да се освободите от подобни отношения.