През 2009 г., по време на вземане на проби от блато в Гваделупа, учени се натъкват на нещо напълно необичайно. Те откриват организъм с дължина около един сантиметър, наподобяващ бледа мигла, който не успяват да идентифицират. Най-странното е, че той се оказва значително по-голям от всяка позната досега бактерия — дори по-голям, отколкото учените изобщо са смятали за възможно.
„Когато ги видях за първи път, си казах: странно“, разказва Оливие Грос, който прави откритието като професор по морска биология в Университета на Антилите в Гваделупа. „В началото реших, че това са просто някакви бели нишки, прикрепени към нещо в утайката — например листо.“
Поради огромните си размери и множеството нишковидни структури първоначално било предположено, че организмите са еукариоти, а не бактерии. При по-внимателно изследване обаче става ясно, че странните „нишки“ всъщност представляват едноклетъчни организми. Това повдига въпроса дали учените не са попаднали на т.нар. „макромикроб“.
Когато осъзнават, че са открили нещо наистина изключително — както в буквален, така и в научен смисъл — изследователите започват серия от подробни анализи. Голямото признание идва едва през 2022 г., когато те официално обявяват, че са открили най-голямата бактерия в света.
Всъщност тези бактерии са толкова големи, че могат да се видят с просто око. По правило за наблюдение на микроорганизми е необходим микроскоп — подсказката е в самото име — но не и в случая с Thiomargarita magnifica.
„Тя е около 5000 пъти по-голяма от типичните бактерии“, обяснява Жан-Мари Воланд, един от авторите на изследването. „За да си го представите, това би било все едно човек да срещне друг човек, висок колкото връх Еверест.“
Обикновено бактериалните клетки са микроскопични и имат дължина около два микрометра. Някои от т.нар. „гигантски бактерии“ достигат няколкостотин микрометра — размер, който дълго време се е смятал за теоретичния максимум за бактериална клетка. T. magnifica обаче напълно разбива тази представа.
Макар мисълта за толкова големи бактерии да звучи леко тревожно — особено при положение че човешкото тяло е покрито с микроби, отвътре и отвън — учените успокояват, че този вид не е патогенен за хората. Така че дори ако се окажете в блато в Гваделупа, няма причина за притеснение.
Бактерията обаче е част от изключително интересна екосистема. Мангровите гори, както и други блатни среди, са известни със способността си да улавят и съхраняват въглерод. Те отговарят за около 10–15 процента от въглерода, складиран в крайбрежните седименти, въпреки че заемат по-малко от 1 процент от световните крайбрежни площи. Затова разбирането на ролята, която играе една гигантска, окисляваща сяра и фиксираща въглерод мегабактерия в подобна среда, може да има широки практически приложения.
А ако откритието на бактерия с размерите на мигла все още не ви е объркало достатъчно, може би ще ви заинтригува и „красивото и необичайно“ бучене на един от най-големите живи организми на планетата.
Източник: IFLScience
