Аутизмът и СДВХ имат различни модели на мозъчна свързаност, показва мащабен невроизследователски анализ.

Аутизмът и синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) – две от най-разпространените невроразвойни състояния в света – имат различни модели на мозъчна свързаност. Това показва мащабен анализ, публикуван в Nature Mental Health от учени от Националните институти по здравеопазване и Кингс Колидж Лондон.

Според статистиките аутизмът засяга между 1 и 3% от световното население, докато СДВХ – между 5 и 7%. Макар често да се срещат едновременно (при около 50–70% от хората с аутизъм се наблюдават и симптоми на СДВХ), новото изследване разкрива, че двете състояния имат ясно различими невробиологични основи.

Какво показва изследването?

Изследователите анализират мозъчните сканирания и клинични данни на над 12 700 деца и юноши на възраст от 6 до 19 години. Обособени са четири подгрупи: участници с аутизъм (n = 764), със СДВХ (n = 2026), невротипични контроли за всяко състояние, както и лица със съвместна проява.

Основният акцент пада върху мозъчната свързаност в състояние на покой – т.е. комуникацията между различни мозъчни области, когато индивидът не извършва конкретна задача. Анализът обхваща ключови структури като таламуса (център за сензорни и моторни сигнали), путамена (свързан с движението и ученето), както и големи невронни мрежи, регулиращи вниманието, емоциите и самосъзнанието.

Различни модели при аутизъм и СДВХ

Проучването показва, че:

  • Аутизмът се свързва с намалена свързаност между таламуса, путамена и мрежите за внимание и изпълнителни функции.

  • СДВХ от своя страна се асоциира с повишена свързаност между същите области.

  • И при двете състояния е наблюдавана хиперсвързаност между мрежата по подразбиране (default mode network) и дорзалната мрежа за внимание – модел, който се асоциира основно със симптомите на СДВХ.

Тези резултати сочат, че макар симптомите често да се припокриват, невронните механизми зад аутизма и СДВХ са различни. Авторите подчертават, че ефектите са умерени по размер, което предполага деликатни, но съществени различия в мозъчната организация.

Последици за бъдещата диагностика и терапия

Това откритие може да има важни последици за по-прецизната диагноза и лечението на невроразвойни състояния. Отчитането на различните невронни подписи може да подпомогне разработването на индивидуализирани терапевтични подходи и по-ефективни интервенции, особено при лица с едновременно проявени симптоми.

Проучването представлява важна крачка към разбирането на сложната невробиология зад аутизма и СДВХ и подчертава необходимостта от диференциран подход при диагностиката и терапията на тези състояния.

DOI: 10.1038/s44220-025-00431-5

Източник: Medical Xpress