На днешния ден – преди точно 176 години – Ниагарският водопад спира, в буквалния смисъл на думата, за близо 30-40 часа. По това време той вече е туристическа атракция. Настъпва паника.
Какъв е резултатът от това? Коритото на реката пресъхва, рибите умират, костенурките започват да щъкат наоколо, а хората – колкото смели, толкова и глупави – започват да кръстосват дъното и да събират оръжия, байонети и томахавки, за да ги превърнат в сувенири.
Каква е причината за подобно неочаквано събитие? Теологическите обяснения, разбира се, започват да надделяват над здравия разум. Дали това не е божествено възмездие за греховете на САЩ? Хиляди хора започват да посещават специални служби в църквите. Те се молят водите да започнат да падат отново, а светът – да продължи както обикновено. Някои дори искат опрощение на греховете си, тъй като смятат, че наближава Денят на страшния съд.
Какво е обяснението? Мощен югозападен вихър избутва огромни късове от замръзнала езерна вода в северозападния край на е. Ери, блокирайки по този начин извода от вода към река Ниагара. Чак през нощта на 31 март срещу 1 април водопадът потича отново.
