Зловещата мистерия на "Кървавия водопад" в Антарктида най-накрая е разгадана
Последният цвят, който очаквате да зърнете в бледия свят на леда и снега, е червеният.
През 1911 г., по време на британска експедиция в Антарктида, изследователите са шокирани, когато забелязват ледник, който "кърви" от езика си върху покрито с лед езеро.
Този феномен е известен като "Кървав водопад" и на експертите им отнема повече от век, за да разберат какво всъщност причинява зловещото оцветяване.
Когато екип от американски учени взима проби от ръждивия език на ледника Тейлър през ноември 2006 г., както и в средата и края на ноември 2018 г., и анализира съдържанието им с помощта на мощни електронни микроскопи, те откриват истинския виновник.
Въпреки че са правени множество изследвания върху химията и микробите, живеещи в пурпурната слуз, стичаща се от Кървавия водопад, все още не е извършена пълна разбивка на минералогичния му състав. С помощта на редица аналитични уреди изследователите се натъкват на няколко неочаквани открития, които обясняват по-добре емблематичният червен оттенък.
"Веднага щом погледнах изображенията от микроскопа, забелязах, че има малки наносфери, богати на желязо", обяснява ученият по материалознание Кен Ливи от университета "Джон Хопкинс".
Миниатюрните частици произхождат от древни микроби и са с размер една стотна от този на човешките червени кръвни телца. Те се срещат в голямо количество в топящите се води на ледника Тейлър, кръстен на британския учен Томас Грифит Тейлър, който пръв забелязва Кървавия водопад по време на експедиция от 1910 до 1913 г.
Наред с желязото наносферите съдържат и силиций, калций, алуминий и натрий и този уникален състав отчасти е причината солената подледникова вода да се оцветява в червено в момента, в който тя изтича от езика на ледника и се среща със света на кислорода, слънчевата светлина и топлината за първи път от много време насам.
"За да бъдат минерали, атомите трябва да са подредени в много специфична кристална структура", обяснява Ливи.
"Тези наносфери не са кристални, така че методите, използвани преди това за изследване на твърдите тела, не ги откриват."
На стотици метри под леда на ледника Тейлър в Антарктида можем да открием древна микробна общност, която се е развивала в изолация в продължение на хилядолетия, а може би дори на милиони години. Ето защо той привлича вниманието на астробиолозите, които се надяват да открият скрити форми на живот и на други планети.
Новите открития обаче показват, че ако роботи като марсохода нямат подходящо оборудване на борда, те може да не са в състояние да открият всички форми на живот, които се намират под ледените тела на планетата.
Спектроскопското оборудване, използвано за идентифициране на наносферите в настоящото изследване например, не би могло да бъде отнесено в Антарктида. Вместо това е трябвало пробите да бъдат изпратени в лаборатории в чужбина.
Схема на Кървавия водопад и неговите подледникови микробни общности. Източник: Zina Deretsky/US National Science Foundation/Public Domain/Wikimedia Commons
Откритията подкрепят предишна хипотеза, според която причината учените все още да не са открили живот на Марс е, че сегашната технология невинаги може да открие признаците на живот дори когато марсоходът се движи точно над тях.
Ако марсоходът кацне в Антарктида в момента, например, той няма да успее да идентифицира микробните наносфери, които оцветяват ледника по този начин.
"Нашата работа разкри, че анализът, извършван от марсоходите, е непълен при определянето на истинското естество на материалите от околната среда върху повърхността на планетата", казва Ливи.
"Това е особено вярно за по-студени планети като Марс, където образуваните материали могат да бъдат с наноразмери и некристални. Следователно нашите методи за идентифициране на тези материали са неадекватни."
За съжаление, на този етап прикрепването на електронен микроскоп към марсоход е невъзможно. Тези устройства са твърде обемисти и енергоемки, което означава, че ако наистина искаме да ги изследваме за наноскопични доказателства за живот, пробите ще трябва да бъдат върнати от Марс на Земята.
Изследването е публикувано в Astronomy and Space Science.
Източник: Science Alert