Земята е едно наистина магично място. Не вярвате? Просто погледнете по-горната снимка, направена от член от екипажа на Експедиция 62 от борда на Международната космическа станция през март тази година.

Фантастичните цветове, които виждате над Аляска, са частици от горната земна атмосфера, които си взаимодействат по най-различни начини. Крайният резултат са два напълно различни атмосферни феномена в една фотография.

Първият феномен е северно сияние – зелената ивица светлина с червени оттенъци вляво. Той настъпва, когато заредени частици от слънчевия вятър ударят земната магнитосфера (своеобразна защитна обвивка – тук подобни частици са подволастни на волята на нашето магнитно поле). Когато се смесят с атмосферните газове (като кислород и азот), тези частици създават невероятните цветове на полярните сияния.

Когато бъдат възбудени от слънчевия вятър, кислородните атоми най-големите височини освобождават тази излишна енергия под формата на червено сияние, докато зеленото е предизвикано от възбудени кислородни или азотни молекули, освобождаващи енергия на по-ниските височини.

Северното сияние обаче не е единственият феномен на тази снимка. Вдясно можете ад видите жълто-червена ивица светлина малко над извивката на нашата планета. Това е т.нар. въздушно сияние. То не е толкова ясно изразено като северното, но е не по-малко красиво.

За да разберете по-добре въздушното сияние (в частност нощното), трябва да имате предвид, че нощното небе никога не е напълно тъмно. Никога – дори когато отстраните светлинното замърсяване, звездната светлина и дифузната слънчева светлина. Когато са във възбудено състояние, атомите произвеждат „емисии“. Така например кислородът, който се разпада през деня, се комбинира отново през нощта и освобождава тази излишна енергия под формата на фотони. Азотните молекули и реакциите между азота и кислорода също допринасят за това сияние.

Нощно сияние. Източник: NASA

Фотоните, които се освобождават в този случаи, изглеждат зелени (като на снимката по-горе), но на по-ниските пластове (на около 80-100 км над повърхността на Земята) можем да видим и жълт цвят.

Метеорите се разпадат в този пласт на атмосферата и освобождават натриеви атоми във въздуха (оттам идва и името му – натриев пласт). Възбудените натриеви атоми създават специфичното жълто сияние.

Бонус: изгряващото слънце зад Земята кара покрайнините на планетата да изглеждат тъмносини. Това се случва по същата причина, поради която и небето е синьо през деня - когато слънчевата светлина се сблъска с молекулите в нашата атмосфера, синята светлина (която е с по-къса дължина на вълната) се разпръсква, докато останалата се пропуска.

Източник: Science Alert