Родителите, които искат да си отдъхнат поне за миг от пронизителните шумове и сюрреалистичните пакости, за да свършат нещо „разпускащо“, като миене на чинии или приготвяне на обяд, често прибягват до помощта на технологии като смартфони, таблети, телевизори и др.
И все пак, макар че времето, прекарано пред екрана, може да бъде безвредно или дори обогатяващо в умерени количества, то все още крие много капани. Така например екраните могат да отклонят децата от физическата активност и въображаемата игра, а ако се прекалява с тях - дори и да забавят развитието на важни умения като емоционална саморегулация.
Според ново проучване времето, което бебета и малки деца прекарват пред екрана, е свързано и с допълнителен риск, който много родители може да не са взели предвид: развитие на нетипично поведение при обработката на сетивни вещества.
Авторите на проучването съобщават, че децата, които прекарват повече време в гледане на телевизия или други видеоклипове преди 2-годишна възраст, е по-вероятно да развият тези нетипични поведения преди 3-годишна възраст, като вероятността за това изглежда се увеличава с увеличаването на времето, прекарано пред екрана на ден.
Поведението включва "търсене на усещания" и "избягване на усещания" - когато детето търси по-интензивна сензорна стимулация или съответно я избягва - както и "ниска регистрация", по-ниска чувствителност или по-бавна реакция на стимулите.
Подобно поведение може да подскаже за уменията на детето за сензорна обработка или способността на тялото му да интерпретира сензорните сигнали и да реагира по подходящ начин, отбелязват изследователите.
В проучването са използвани данни от Националното детско проучване на САЩ - непълно мащабно кохортно проучване, предназначено да изследва влиянието на околната среда върху здравето и развитието на децата.
Въпреки че Националният институт по здравеопазване на САЩ отмени Националното детско проучване по-рано от планираното през 2014 г., вече бяха събрани данни от около 5000 деца, отбелязват авторите на новото проучване.
Това включва данни за излагането на екрана на бебета и малки деца на възраст 12, 18 и 24 месеца, много от чиито родители или настойници по-късно са попълнили и Сензорния профил на бебето/малкото дете (ITSP) - въпросник, предназначен да хвърли светлина върху уменията на малките деца за сензорна обработка.
ITSP може да помогне за разкриване на модели на ниска регистрация или търсене на усещания, като оценява децата като ниско, типично или високо ниво въз основа на честотата на различните им поведения, свързани със сетивата.
Когато детето е на 12-месечна възраст, хората, които се грижат за него, са запитани: "Гледа ли детето ви телевизия и/или DVD?", а на 18 и 24 месеца въпросът е разширен: "През последните 30 дни средно по колко часа на ден детето ви гледа телевизия и/или DVD?"
Новото проучване се основава на отговорите на родителите и настойниците на 1471 деца, регистрирани между 2011 и 2014 г.
При едногодишните деца всяко време, прекарано на екрана през първата година - за разлика от липсата на такова - е свързано със 105% по-голяма вероятност по-късно (до 33-тия месец) да проявят високо вместо типично сензорно поведение, свързано с ниска регистрация.
При 18-месечните деца всеки допълнителен час време, прекарано пред екрана на ден, се свързва с 23% по-висок шанс по-късно (до 33-тия месец) да проявят силно сензорно поведение, свързано с избягване на усещания, и ниска регистрация.
А при 2-годишните деца всеки допълнителен час дневно време, прекарано на екран, се свързва с 20 % по-висока вероятност за високо ниво на търсене на усещания, сензорна чувствителност и избягване на усещания през следващата година, установява проучването.
След като са контролирали много други фактори - като възраст, здравна история, образование на лицата, полагащи грижи, и колко често детето играе или се разхожда с тях - изследователите казват, че техните констатации показват, времето, прекарано на екрана, е значим фактор, въпреки че все още са необходими допълнителни изследвания, за да се определи дали има някаква причинно-следствена връзка.
Като се имат предвид връзките, открити в това проучване, авторите му казват, че тези нетипични поведения, свързани със сензорната обработка, могат да се причислят към огромното поле от здравни проблеми, свързани с времето, прекарано пред екрана, за малки деца, включително проблеми със съня, забавяне на езика, поведенчески проблеми и разстройства от аутистичния спектър.
"Тази асоциация може да има важни последици за хиперактивността с дефицит на вниманието и аутизма, тъй като атипичната сензорна обработка е много по-разпространена сред тези групи", казва Карен Хефлър, офталмолог от университета Дрексел.
"Повтарящото се поведение, като това, което се наблюдава при разстройството от аутистичния спектър, е силно свързано с атипична сензорна обработка", казва Хефлър. "Бъдещата работа може да определи дали времето, прекарано пред екрана в ранния живот, може да подхрани сензорната хиперсвързаност на мозъка, наблюдавана при разстройствата от аутистичния спектър, като например повишени мозъчни реакции на сензорна стимулация."
При децата с аутизъм атипичната сензорна обработка е свързана с хиперактивност, раздразнителност, социални трудности и други потенциално проблемни поведения. Предишни изследвания я свързват и с проблеми, включително тревожност и нарушена изпълнителна функция при деца със СДВХ.
Много експерти вече препоръчват да се избягва екранното време преди 2-годишна възраст, с изключение на видеочатовете на живо, и да се ограничи до около един час на ден на възраст от 2 до 5 години.
"Ако искаме да сведем до минимум времето, прекарано пред екрана (или дори да го избягваме изцяло) при деца под 2-годишна възраст, обучението и възпитанието на родителите са от ключово значение", казва психиатърът от университета Дрексел Дейвид Бенет.
Изследването е публикувано в JAMA Pediatrics.
Източник: Science Alert
