Маршрути: Скалните венци на Кунино

23 юни 2017 г., 18:00
3011

Изглед към Червеница от село Кунино. Снимка: Boyan Georgiev Georgiev / Shutterstock

Село Кунино е само малка спирка по пътя. Дори бързият влак между Мездра и Червен бряг не спира тук и каквото успееш да видиш за две-три минути – това е. Скални венци, кули, арки и тъмни входове на пещери. След малко пейзажът се е сменил с друг. Понякога има деца или старци, които стоят под сянката на ореховите дървета и махат с ръка на всеки преминаващ влак.

В неделя сутрин селото изглежда пусто. Има четири магазина, в които предлагат всичко – от готови кори за баница до игра на табла със собственика. Хляб няма. „В малките села е така, хлябът бързо свършва и все е дефицитна стока”, казва ни продавачът и отива да си доиграе играта.

Навън вече започва да вали. Оградите на повечето къщи са каменни, но това е разбираемо - в Кунино камъни колкото искаш. Улиците плавно катерят нагоре, а от каньона над Кунино се вие мъгла.Това, което се вижда от влака –

надупчените скални венци

до Кунино, е нищо пред онова, което се крие след селото. На метри от последните къщи стърчат високи кули, които дават началото на Кунинския каньон. Отвесните скали достигат над шейсет метра, а между тях прехвърчат първите лястовици, които са се върнали тази година.

Същата река, която някога е образувала скалните мостове, пещерите и кулите, сега е дълбока една педя. Част от водите й са каптирани направо от пещерите и захранват не само Кунино, но и град Роман.

Затова пък малко по-нагоре в каньона има 50-метров сух водопад, от който тече вода само при пороен дъжд или силно снеготопене. Под него е спокойният вир, в който се оглеждат скалите. На места каньонът е широк повече от петдесет метра, но в някои участъци скалите се доближават една до друга на разстояние не повече от 5 метра.

Въпреки дъжда това е най-подходящото време

за обикалянето на района. Сега стърчат само сухите стебла на тръните. През лятото преминаването през каньона е малко изпитание – тръните, драките и копривата достигат над метър височина. Бръшляните закриват входовете на пещерите. Не е голяма изненада, че в това скалисто и усойно място има доста змии. Гарантираме за наличието на пепелянки. Но изненадата беше, когато преди години открихме и малък черен скорпион, най-вероятно безобиден. Друг път, докато се промъквахме из скалните мостове, изплашихме сърна, която избяга по сипеите надолу.

Освен змии, скорпиони и сърни

в този район може да се видят още скални арки и мостове, кули и пещери, ерозионни котли и отдавна пресъхнали водопади. Както и много пещери – само в района на Кунино те са около 150. Пропастни и хоризонтални, с огромни входове или почти незабележими дупки, покрити с треви.

Село Кунино е разположено в огромен карстов район – то е част от Карлуковския пролом на река Искър. А от Кунино започва скален венец, който може да се проследи чак до местността Повъртеника между Карлуково и Реселец. Ако иска човек да го разгледа добре – да мине под всяка скална халка, да надникне във всяка пещера, ще му трябват дни. В някои случаи - и много добра екипировка.

Въпреки че като начало и ентусиазъм е достатъчен. Преди години на скалния венец между Кунино и Карлуково срещнахме две момчета на 15-16 години, които

влизаха в пещерите с наръч църковни свещи.

Не им беше хрумнало да вземат фенер, просто си бяха отделили по една свещ за всяка пещера. Учеха в училището по каменообработване в Кунино и не спираха да се възхищават на скалите.

Сега горе на билото срещаме овчар, който се крие от дъжда с найлонов чувал. Край него пасат пет-шест овце и идилията можеше да е пълна, стига овчарят да не псуваше и времето, и мястото. По думите му тази земя не ражда нищо, става само за паша, а все по-малко хора вече гледат животни. „Опасни са тези места, опасни са”, казва дядото и стъпва внимателно с галошите по камъните, защото те вече са мокри.

После ни разказва, че почти всяка година се случвало някое животно да се загуби. „Преди старите хора ни разправяха как веднъж се появил

силен ураганен вятър и съборил в пропастта цяло стадо биволи.

Вече никой не помни това”, казва дядото, който отдавна е претръпнал към гледката на тези скали и си мечтае за равни зелени поляни.

Условно светът тук може да бъде разделен на Горна и на Долна земя. Долу – в каньона, е влажно и сенчесто, реката обикновено не пресъхва и в най-голямата жега, пътеката се губи сред тревите. Горе – на платото, започват огромни карни полета, където няма вода и където дори дърветата са рядкост. Има обаче и още едно място – Средната земя, в която се озовава човек, когато се промуши през пещерите и скалните арки. Тези проходи свързват

Горната и Долната земя,

там растат бръшляни и лястовиците си правят гнезда, процеждат се слънчеви лъчи и човек има усещането, че се намира във вълшебна приказка.  

В района на Кунино има няколко такива места, където може от платото да се слезе до дъното на долината през тунели и скални халки. В повечето случаи овчарите ги знаят и ги използват като преки пътища.

Преди години на едно от тези места са правени проби за добиване на варовик. Днес си личи как скалата е рязана, за да се провери колко качествен е варовикът. Сигурно резултатите не са се харесали, защото в противен случай кариерата щеше да погълне голяма част от този скален венец.

Все пак в Кунино има кариера за добив на чакъл, но на отсрещния баир. Допреди няколко години беше още действаща, но сега работата в нея е спряна заради близостта й до защитените зони по „Натура 2000”.

Въпреки че Горната земя изглежда пуста, това невинаги е било така. От едната страна на Кунинския каньон

се е намирала крепостта „Кунай”

в местността Градището. За нея се съобщава в източници от средата на VI век, когато император Юстиниан I предприема укрепване на крепостите на Балканския полуостров. Предполага се обаче, че преди това на същото място е имало тракийска крепост. Със сигурност се знае, че крепостта при Кунино съществува до падането на България под османско робство. И днес си личат основите на крепостните стени, но иманярите редовно работят в района и скоро и основите може да бъдат заличени.

А местните хора пък обичат

легендата за Куна Кралица

дъщерята на местен феодал, която защитавала крепостта при османското нашествие и накрая се хвърлила от скалите. В селото има и паметник на Куна, направен от местен камък, разбира се.

В Кунино има няколко защитени природни обекта – като се започне от пещерите Гълъбарника и Самуилица, в които са открити следи от пещерни селища и се предполага, че са обитавани от неандерталци, и се стигне до скалния масив с ръждивочервен цвят Червеница, който се намира на входа на Карлуковския пролом, над жп гарата.

На залез слънце скалата изглежда наистина червена, но не заради това е обявена за природна забележителност през 1974 г. Един от основателите на спелеологията у нас - Петър Трантеев, определя Червеница като най-големия единичен скален блок в България. А бъдещите скулптори – онези момчета, които някога срещнахме да обикалят пещерите с църковни свещи, ни разказаха местна легенда, че

по тази скала се ориентирали самолетите.

И още тогава бяха решили, че дори да станат много добри майстори на камъка, пак няма да успеят да направят нещо толкова красиво като каньона на Кунино или Червеница.

Оля Стоянова

Коментари