Маршрути: Водопадите на река Дракул

12 април 2019 г., 09:09
1472

Shutterstock

Отиваме на разходка почти до границата със Сърбия. Готови ли сте?

Отправната точка е Годеч, дотам може да стигнете по различни пътища. Най-лесно е, като поемете към Калотина, при Драгоман да завиете надясно. След Годеч се тръгва към село Туден. После обаче оставяте шосето от Туден към Разбоище и поемате през нивите - черен, равен път, в който дъждовете понякога изравят дълбоки коловози. Сега обаче е различно - проливният дъжд, който се изля преди малко, не е оставил и следа – водата се е просмукала веднага в дълбоките пукнатини на земята. Небето още е мрачно и буреносно, нивите са ожънати преди седмици, но все още са жълти и затова целият хоризонт изглежда слънчев и безкраен.

След 2-3 километра пътят извежда до Букоровския манастир „Св. Георги Победоносец“. Той е

единственият манастир в България с пет църкви

и петте са долепени една до друга, все едно се подпират. Дворът е разграден, а четири кутрета ни посрещат с такъв лай, че отдалеч става ясно колко много се радват на човешкото присъствие.

„Айде да си вземете вкъщи по едно кутре“, предлага ни баба Цеца, която се грижи за манастира. После се появяват и котките.

От петте църкви сега действаща е само „Св. Георги“, другите – „Св. Петка“, „Св. св. Кирил и Методий“, „Св. Неделя“ и „Вси Светии“, още не са готови. Баба Цветана помни как при разкопки са открити основите им.

По-късно, при строителните работи, майсторите откриват и мраморен торс и камък, върху който е имало календар във формата на костенурка. Жената казва, че това е

най-старият календар, намиран в Европа

известно време много се говорило за находката, после я забравили.

Не са много хората, които идват тук. По думите на баба Цеца най-много се събират за курбана на 6 май. „На празника на Вси Светии тази година не успяхме дори курбана да раздадем. А така не трябва. Празниците на светците са като рождените дни. Всеки иска да му дойдат гости, да се напълни с хора, да го почетат. Тогава светците се радват“, обяснява тя.

Баба Цветана се грижи за манастира от 1989 г. „Молете се на Бога за каквото искате, но когато това, което искате, не стане, да знаете, че е за добро“, казва жената. Тя е единственият човек, който може отблизо да покаже в каква посока да се тръгне, за да се стигне до аязмото или до водопадите.

На повечето пътни карти, колкото и подробни да са те,

река Дракул не е отбелязана.

Ако питате местните хора как се казва реката, много вероятно е да я знаят като Барата. В Туден един дядо я нарече Дракона, на други места е кръстена Дракула. Цялата тази суматоха е за една рекичка, дълга не повече от 5-6 км, която сега е напълно пресъхнала независимо от скорошния дъжд. А дори когато е пълноводна, е толкова голяма, че на места може да се прекрачи.

Само след 15-20 минути от манастира по хубава стръмна пътека се озоваваме

над водопада Котлите.

Няма голяма изненада, че е пресъхнал. Дъждът преди малко е стигнал само за да напълни ерозионните котли. Самият водопад е висок не повече от 20-25 метра, представлява каскада от три скока и всеки от тях завършва с малко езерце. На първия и най-високия откриваме костенурка. До нея може да се стигне само с въже, надолу пътят също е невъзможен без инвентар.

За сметка на това долината на Дракул е хубава и дива – гъсто обрасла и непроходима. Пътищата след Букоровския манастир свършват и започват пътеки, които трудно се следват. Но така или иначе – целта е само напред, просто трябва да намерите

удобно място,

където да успеете да слезете до долината. Вода няма, но от високото се вижда как се вдигат облаци изпарения, след като слънцето напече земята. На два пъти изплашихме сърни, които избягаха пред краката ни. Пътеките са толкова обрасли, че е необходим инструмент за разчистване на пътя. Или просто да не се плашите от драките и бодливите храсти пред вас.

Долу, под водопада, има

дълбок, спокоен вир, в който плуват малки рибки,

скалите са обрасли в мъх и човек попада в друго време и пространство.

Освен това мястото ще ви напълни очите - зеленото тук не е просто зелено – трудно могат да се изброят всички нюанси, които се откриват в тази подивяла долина. Само след половин час ходене река Дракул се влива в Нишава. Високо горе на десния й бряг си личи големият вход на пещерата Дракул. Местните хора я знаят като Дракула и преди години се е използвала за овчарник. Сега може би в района няма толкова овце, но на връщане над главите ни летят соколи.

Оля Стоянова

Ключови думи:
Коментари