Не са много хората, които идват тук. По думите на баба Цеца най-много се събират за курбана на 6 май. „На празника на Вси Светии тази година не успяхме дори курбана да раздадем. А така не трябва. Празниците на светците са като рождените дни. Всеки иска да му дойдат гости, да се напълни с хора, да го почетат. Тогава светците се радват“, обяснява тя.

Баба Цветана се грижи за манастира от 1989 г. „Молете се на Бога за каквото искате, но когато това, което искате, не стане, да знаете, че е за добро“, казва жената. Тя е единственият човек, който може отблизо да покаже в каква посока да се тръгне, за да се стигне до аязмото или до водопадите.

На повечето пътни карти, колкото и подробни да са те,

река Дракул не е отбелязана.

Ако питате местните хора как се казва реката, много вероятно е да я знаят като Барата. В Туден един дядо я нарече Дракона, на други места е кръстена Дракула. Цялата тази суматоха е за една рекичка, дълга не повече от 5-6 км, която сега е напълно пресъхнала независимо от скорошния дъжд. А дори когато е пълноводна, е толкова голяма, че на места може да се прекрачи.

Само след 15-20 минути от манастира по хубава стръмна пътека се озоваваме

над водопада Котлите.

Няма голяма изненада, че е пресъхнал. Дъждът преди малко е стигнал само за да напълни ерозионните котли. Самият водопад е висок не повече от 20-25 метра, представлява каскада от три скока и всеки от тях завършва с малко езерце. На първия и най-високия откриваме костенурка. До нея може да се стигне само с въже, надолу пътят също е невъзможен без инвентар.