За сметка на това долината на Дракул е хубава и дива – гъсто обрасла и непроходима. Пътищата след Букоровския манастир свършват и започват пътеки, които трудно се следват. Но така или иначе – целта е само напред, просто трябва да намерите
удобно място,
където да успеете да слезете до долината. Вода няма, но от високото се вижда как се вдигат облаци изпарения, след като слънцето напече земята. На два пъти изплашихме сърни, които избягаха пред краката ни. Пътеките са толкова обрасли, че е необходим инструмент за разчистване на пътя. Или просто да не се плашите от драките и бодливите храсти пред вас.
Долу, под водопада, има
дълбок, спокоен вир, в който плуват малки рибки,
скалите са обрасли в мъх и човек попада в друго време и пространство.
Освен това мястото ще ви напълни очите - зеленото тук не е просто зелено – трудно могат да се изброят всички нюанси, които се откриват в тази подивяла долина. Само след половин час ходене река Дракул се влива в Нишава. Високо горе на десния й бряг си личи големият вход на пещерата Дракул. Местните хора я знаят като Дракула и преди години се е използвала за овчарник. Сега може би в района няма толкова овце, но на връщане над главите ни летят соколи.
Оля Стоянова
