3 март - Честит празник, българи!

03 март 2019 г., 15:22
1911

Gergana Vlaykova / Shutterstock

На 3 март отбелязваме Националния празник на България. Навършват се 141 години от Освобождението на страната ни от османско робство.

На 3 март през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война от 1877- 1878 г. Датата 3 март слага начало на Третата българска държава.

Санстефанският мирен договор е подписан в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой) от граф Н. Игнатиев и Ал. Нелюдов от руска страна, и Сафет паша и Садулах бей - от турска. Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Постановленията за България се съдържат в членовете от 6 до 11 и в член 19.

Съгласно тях България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи. Общата й площ възлиза на повече от 170 хил. кв. км.

Тя има редица права, включително и да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения и на търговски представителства; да сключва търговски, финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция или на попечителя Русия по време на преходния период, както и да има собствена войска и полиция.

За първи път Трети март се чества през 1880 г. - две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. Две години по-късно - през 1882 г., Държавният съвет приема "Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество". В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден на "Заключаването на С. Стефанский договор".

Неупоменаването на император Александър Втори се обяснява с факта, че през 1881 г. той е убит и е наследен от неговия син Александър Александрович. Съгласно Указ 78 от 31 декември 1887 г. се одобрява списък на неприсъствените дни в България. В него денят 19 февруари се отбелязва като ден на "Освобождението на България".

През 1911 г. е приет нов Закон за празниците и неделната почивка, но и в него 19 февруари продължава да фигурира като ден на "Освобождението на България". Този закон остава до октомври 1951 г., когато официално е отменен от Кодекса на труда.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. събитията от 19-ти и 20-ти век се преизчисляват, като към датата съответно се прибавят 12 дни за 19-ти в. и 13 дни - за 20-ти век. Денят 19 февруари 1878 г. стар стил, става 3 март по нов стил. За първи път по новия стил 3 март е честван през 1917 година.

Трети март се отбелязва като празник до 1949 г. През 1950 г. съгласно постановление на Министерския съвет за определяне на неприсъствените дни през календарната 1950 г. 3 март за първи път не е включен в списъка на неприсъствените дни.

Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно по решение на Юлския пленум (1987 г.) на ЦК на БКП и на Министерския съвет 3 март е възстановен като официален празник. С решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март с.г. датата е обявена за национален празник.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1431 г. — Начало на понтификата на папа Евгений IV.
•    1517 г. — Експедицията на испанските мореплаватели Франциско Кордоба иАнтон Аламинос достига полуостров Юкатан.
•    1585 г. — Във Венеция е открит Олимпийския театър, проектиран от Андреа Паладио.
•    1845 г. — Флорида става 27-я щат на САЩ.
•    1855 г. — Александър II официално се възцарява като император на Руската империя.
•    1857 г. — Втора опиумна война: Франция и Великобритания обявяват война наКитай.
•    1861 г. — Александър II премахва с манифест крепостното право в Русия.
•    1875 г. — Състои се премиерата на операта Кармен в парижката Опера комик.
•    1886 г. — Сръбско-българската война: След приключване на войната е сключен Букурещки договор между България и Сърбия.
•    1891 г. — В правилата на футбола е въведена дузпата, а прилагането ѝ започва от следващия сезон.
•    1904 г. — При използване на цилиндъра на Томас Едисън е направен първият звукозапис на политическа реч — на кайзерът на Германия Вилхелм II.
•    1912 г. — Във Варна е учреден Юношеския туристически съюз Галата.
•    1913 г. — Основан e футболен клуб Тича, известен днес като ПФК Черно море.
•    1918 г. — Първата световна война: Подписан е Брест-Литовският договор между, от една страна Германия, Австро-Унгария, Турция и България, и от друга страна — СССР, валиден до Ньойския мирен договор и даващ независимост на Полша, Финландия, Литва, Латвия и Естония.
•    1923 г. — Излиза първият брой на списание "Тайм"
•    1924 г. — С детронацията на халиф Абдул Меджид II е сложен край на 1400-годишния ислямски халифат, Турция става република и в длъжност встъпва президента Кемал Ататюрк.
•    1924 г. — В България по решение на правителството са арестувани около 500 дейци на ВМРО.
•    1931 г. — Приет е съвременният Химн на Съединените американски щати.
•    1938 г. — В Саудитска Арабия са открити големи находища на нефт.
•    1941 г. — Втората световна война: Великобритания скъсва дипломатически отношения с България.
•    1941 г. — Холокост: Германските окупатори създават в Краков еврейско гето.
•    1945 г. — Втората световна война: Финландия обявява война на Хитлеристка Германия.
•    1958 г. — Нури ас-Саид става министър-председател на Ирак за 14-ти път.
•    1961 г. — Хасан II става крал на Мароко.
•    1974 г. — Самолет МакДонълд Дъглас на турските авиолинии катастрофира близо до Бои д'Ерменонвил, Франция — загиват 346 души.
•    1980 г. — Робърт Мугабе съставя първото правителство на Зимбабве (дотогаваРодезия), след получената независимост от Великобритания.
•    1992 г. — Босна и Херцеговина обявява независимост от Югославия.
•    1997 г. — Открита е най-високата постройка в Нова Зеландия — кулата Скай Тауър (328 м), построена в Окланд за две години и половина.
•    2002 г. — Народът на Швейцария решава в референдум страната да стане член на ООН.
•    2005 г. — Американският пилот Стив Фосет приключва околосветския си полет със самолета GlobalFlyer без междинно зареждане с гориво, започнат на 28 февруари.

Родени

•    1455 г. — Жуау II, крал на Португалия († 1495 г.)
•    1823 г. — Дюла Андраши, унгарски политик († 1890 г.)
•    1831 г. — Джордж Пулман, американски изобретател и индустриалец († 1897 г.)
•    1841 г. — Джон Мъри, британски океанограф със шотландски произход († 1914 г.)
•    1845 г. — Георг Кантор, германски математик († 1918 г.)
•    1847 г. — Александър Греъм Бел, шотландски изобретател († 1922 г.)
•    1859 г. — Бончо Боев, български икономист († 1934 г.)
•    1868 г. — Емил Шартие, френски философ († 1951 г.)
•    1872 г. — Борис Дрангов, български офицер и военен педагог († 1917 г.)
•    1873 г. — Уилям Грийн, американски синдикален лидер († 1952 г.)
•    1876 г. — Мария Георгиевна, гръцка принцеса († 1940 г.)
•    1877 г. — Йордан Захариев, български географ и етнолог († 1965 г.)
•    1880 г. — Лев Шчерба, руски езиковед († 1944 г.)
•    1895 г. — Рагнар Фриш, норвежки икономист, Нобелов лауреат през 1969 († 1973 г.)
•    1898 г. — Растко Петрович, сръбски поет и писател († 1949 г.)
•    1903 г. — Христо Несторов, български анархист († 1954 г.)
•    1905 г. — Стефан Пейчев, български актьор († 1979 г.)
•    1906 г. — Артур Лундквист, шведски писател († 1991 г.)
•    1906 г. — Димитър Станишев, български учен († 1995 г.)
•    1909 г. — Георги Веселинов, български детски писател († 1978 г.)
•    1911 г. — Джийн Харлоу, американска актриса († 1937 г.)
•    1915 г. — Страшо Пинджур, македонски партизанин († 1943 г.)
•    1926 г. — Джеймс Мерил, американски поет († 1995 г.)
•    1926 г. — Марио Рици, италиански католически архиепископ, апостолически нунций на Светия престол в България († 2012 г.)
•    1930 г. — Йон Илиеску, президент на Румъния
•    1930 г. — Любен Гоцев, български политик
•    1930 г. — Хайнрих Гайслер, германски политик
•    1931 г. — Роже Кайуа, френски писател († 1978 г.)
•    1935 г. — Желю Желев, президент на България
•    1939 г. — Георги Солунски, български актьор
•    1942 г. — Владимир Ковалионък, съветски космонавт
•    1946 г. — Елизабет Йънг-Бруел, американски психотерапевт († 2011 г.)
•    1948 г. — Сноуи Уайт, британски китарист (Пинк Флойд)
•    1949 г. — Георги Божинов, български политик
•    1949 г. — Георги Новаков, български актьор
•    1950 г. — Георги Костадинов, български боксьор
•    1952 г. — Иван Тишански, български футболист
•    1953 г. — Зико, бразилски футболист
•    1954 г. — Теньо Минчев, български футболист
•    1956 г. — Збигниев Бониек, полски футболист
•    1958 г. — Миранда Ричардсън, английска актриса
•    1961 г. — Валери Кулинов, български футболист
•    1962 г. — Джеки Джойнър-Кърси, американска атлетка
•    1966 г. — Фернандо Колунга, мексикански актьор
•    1967 г. — Зоран Коняновски, политик от Република Македония
•    1967 г. — Насер Орич, босненски командир
•    1970 г. — Антония Велкова-Гайдаржиева, български литературен историк
•    1972 г. — Кристиан Оливер, немски актьор
•    1977 г. — Владимир Ненов, български режисьор
•    1982 г. — Джесика Бийл, американска актриса
•    1985 г. — Момчил Николов, български шахматист
•    1987 г. — Елнур Хюсейнов, азербайджански певец

Починали

•    1605 г. — Климент VIII, римски папа (* 1536 г.)
•    1703 г. — Робърт Хук, английски учен (* 1635 г.)
•    1706 г. — Йохан Пахелбел, германски композитор (* 1653 г.)
•    1707 г. — Аурангзеб, император на Индия (* 1618 г.)
•    1792 г. — Робърт Адам, шотландски архитект (* 1728 г.)
•    1797 г. — Ив Жозеф дьо Кергелен дьо Тремарек, френски мореплавател (* 1734 г.)
•    1878 г. — Владимир Черкаски, руски княз (* 1824 г.)
•    1889 г. — Александър Деп, руски офицер (* 1835 г.)
•    1900 г. — Константин Кесяков, български генерал (* ?)
•    1903 г. — Петър Карапетров, български публицист (* 1845 г.)
•    1923 г. — Иван Петров, български военен деец (* 1863 г.)
•    1928 г. — Хуго Кох, холандски изобретател (* 1870 г.)
•    1932 г. — Ойген д'Албер, германски композитор (* 1864 г.)
•    1959 г. — Иван Кавалджиев, български народен музикант (* 1891 г.)
•    1959 г. — Лу Костело, американски актьор и комик (* 1906 г.)
•    1962 г. — Пиер Беноа, френски писател (* 1886 г.)
•    1969 г. — Фред Алесандър, американски тенисист (* 1880 г.)
•    1982 г. — Жорж Перек, френски писател (* 1936 г.)
•    1983 г. — Жорж Реми, по псевдоним Ерже, белгийски автор на комикси (* 1907 г.)
•    1987 г. — Дани Кей, американски актьор, певец и комик (* 1913 г.)
•    1996 г. — Лео Мале, френски писател (* 1909 г.)
•    1996 г. — Маргьорит Дюрас, френска писателка (* 1914 г.)
•    1997 г. — Христо Минковски, български футболист (* 1911 г.)
•    1999 г. — Герхард Херцберг, канадски химик, Нобелов лауреат през 1971 (* 1904
•    2005 г. — Михаил Кирков, български сценарист (* 1940 г.)
•    2005 г. — Ринус Михелс, холандски футболен треньор (* 1928 г.)
•    2006 г. — Генко Генков, български художник (* 1923 г.)
•    2008 г. — Антон Лебанов, български общественик (* 1912 г.)
•    2010 г. — Момо Капор, сръбски писател (* 1937 г.)

Празници

•    Международен ден на писателите
•    България — Ден на Освобождението на България от османска власт (от Османска империя, 1878г., национален празник)
•    Грузия — Ден на майката
•    Судан — Ден на националното обединение
•    Япония — Ден на детето

Коментари