Честит 8-и март, скъпи дами!

08 март 2019 г., 00:00
1506

 tratong / Shutterstock

Жената трябва да бъде почитана и обичана във всеки ден от календара, но на 8-и март всички подаряваме по цвете на своите майки, съпруги, сестри, приятелки и колежки, за да им припомним колко много ги обичаме и колко много им дължим.

Всяка година на тази дата светът отбелязва Международния ден на жената. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.

Започнал само като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни. В някои от тях денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях — нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин. В други страни темата за политическите и човешките права на жените, отстоявани от ООН, е силно застъпена, а на борбата за признаване на тези права на жените по света се гледа отговорно и с надежда.

В България денят се празнува и като Ден на майката, въпреки че според много българи Благовещение (25-ти март) е християнският празник на майката и жената.

В Италия, за да се отбележи този ден, мъжете подаряват жълти мимози на жените.

В Босна и Херцеговина, Бразилия, Хърватия, Унгария, Република Македония, Черна гора, Полша, Румъния, България, Словения и Сърбия продължава обичаят мъжете да подаряват цветя на жените. Жените понякога получават подаръци от своите работодатели. В училище децата често подаряват подаръци на учителките си.

В страни като България и Португалия е обичайно вечерта на 8 март жените да празнуват в женски партита или вечери.

Днес женските групи организират многобройни събития по света. Глобалната женска организация Аврора, поддържа свободен регистър в интернет, на който се отбелязват различните събития (www.internationalwomensday.com).

Събития от датата
 

  •     1169 г. — Киев е превзет и опустошен от Андрей I Боголюбски, княз на Владимирско-Суздалското княжество
  •     1722 г. — По заповед на Петър I в Петербург започват системно да наблюдават атмосферните условия.
  •     1752 г. — Парламентът на Париж осъжда Енциклопедията на Дени Дидро.
  •     1802 г. — Германският астроном любител Хенрих Олберс открива малката планета Церера.
  •     1899 г. — Основан е германският футболен клуб Айнтрахт Франкфурт.
  •     1910 г. — Френската авиаторка Реймонд де Ларош става първата жена, получила пилотски лиценз.
  •     1917 г. — Начало на Февруарската революция в Русия: в Санкт Петербург работнички стачкуват, искат хляб и завръщането на съпрузите си от фронта.
  •     1924 г. — В Ню Йорк е основана компанията Pan American Airways.
  •     1948 г. — При разглеждане на делото „Маккол против Министерството на образованието“, Върховният съд на САЩ постановява, че религиозните инструкции в училищата противоречат на Конституцията.
  •     1957 г. — Египет отваря отново Суецкия канал.
  •     1965 г. — Виетнамската война: САЩ изпращат първи военни групи от 3 500 морски пехотинци в Южен Виетнам.
  •     1966 г. — В Дъблин бойците на ИРА взривяват колона, издигната в чест на адмирал Хорацио Нелсън.
  •     1971 г. — Бокс: Джо Фрейзър печели двубоя срещу Мохамед Али в три забележителни рунда.
  •     1974 г. — Отворено е летището Шарл дьо Гол в Париж, Франция.
  •     1983 г. — Студената война: В речта си пред Националната асоциация на евангелистите в Орландо, САЩ, американският президент Роналд Рейгън нарича СССР "империя на злото".
  •     1988 г. — Учреден е Общественият комитет за екологична защита на Русе - първата дисидентска организация в България.

Родени
 

  •     1714 г. — Карл Филип Емануел Бах, германски композитор († 1788 г.)
  •     1761 г. — Ян Потоцки, полски писател († 1815 г. — самоубийство)
  •     1822 г. — Игнаци Лукашевич, полски изобретател († 1882 г.)
  •     1875 г. — Франко Алфано, италиански композитор и пианист († 1954 г.)
  •     1877 г. — Александър Яшченко, руски юрист († 1934 г.)
  •     1879 г. — Ото Хан, германски химик, Нобелов лауреат († 1968 г.)
  •     1903 г. — Михалис Стасинопулос, президент на Гърция († 2002 г.)
  •     1905 г. — Александър Родимцев, руски генерал († 1997 г.)
  •     1907 г. — Константинос Георгиу Караманлис, министър-председател на Гърция († 1998 г.)
  •     1914 г. — Олег Нейкирх, български шахматист († 1985 г.)
  •     1928 г. — Коста Гоцов, български аграрен учен
  •     1929 г. — Видин Даскалов, оперетен певец († 2001 г.)
  •     1929 г. — Ебе Камарго, бразилска телевизионна водеща († 2012 г.)
  •     1929 г. — Тодор Симов, български волейболист
  •     1935 г. — Любен Костов, български футболист
  •     1936 г. — Вик Неес, белгийски композитор
  •     1941 г. — Андрей Миронов, съветски актьор († 1987 г.)
  •     1941 г. — Иван Илиеф, белгийски политик
  •     1943 г. — Лин Редгрейв, британска актриса († 2010 г.)
  •     1950 г. — Цветана Каменова, български юрист
  •     1953 г. — Чавдар Цветков, български футболист
  •     1954 г. — Ели Скорчева, българска актриса
  •     1958 г. — Гари Нюман, британски певец
  •     1962 г. — Силвия Русинова, българска актриса
  •     1967 г. — Велизар Бинев, български актьор
  •     1971 г. — Александър Воронов, български актьор
  •     1974 г. — Николай Праматаров, български футболист
  •     1976 г. — Георги Кичуков, български футболист
  •     1977 г. — Милена Маркова , българска актриса
  •     1984 г. — Дьорд Гарич, австрийски футболист
  •     1995 г. — Ивета Дичева, радневски гений

Починали
 

  •     1144 г. — Целестин II, римски папа
  •     1702 г. — Уилям III, крал на Англия (* 1650 г.)
  •     1869 г. — Ектор Берлиоз, френски композитор (* 1803 г.)
  •     1873 г. — Робърт Уилям Томсън, шотландски изобретател (* 1822 г.)
  •     1874 г. — Милърд Филмор, 13-ти президент на САЩ (* 1800 г.)
  •     1909 г. — Леон Тери, френски автомобилен състезател (* 1879 г.)
  •     1917 г. — Фердинанд фон Цепелин, германски генерал (* 1838 г.)
  •     1923 г. — Йоханес ван дер Ваалс, холандски физик, Нобелов лауреат (* 1837 г.)
  •     1941 г. — Шъруд Андерсън, американски писател (* 1876 г.)
  •     1942 г. — Хосе Раул Капабланка, кубински шахматист (* 1888 г.)
  •     1958 г. — Петър Дървингов, идеолог на Македоно-Одринското опълчение (* 1875 г.)
  •     1970 г. — Лео Конфорти, български актьор (* 1911 г.)
  •     1971 г. — Харолд Лойд, американски актьор (* 1893 г.)
  •     1974 г. — Тодор Герасимов, български археолог и нумизмат (* 1903 г.)
  •     1975 г. — Джордж Стивънс, американски режисьор (* 1904 г.)
  •     1983 г. — Петко Попганчев, български офицер, летец (* 1905 г.)
  •     1984 г. — Ангел Тодоров, български актьор (* 1897 г.)
  •     1988 г. — Хенрик Шеринг, мексикански цигулар от полски произход (* 1918 г.)
  •     1992 г. — Сергей Образцов, руски артист (* 1901 г.)
  •     1999 г. — Джо ди Маджо, американски бейзболист (* 1914 г.)
  •     2001 г. — Моско Москов, български езковед (* 1927 г.)
  •     2005 г. — Аслан Масхадов, чеченски лидер (* 1951 г.)

Празници
 

  •     Международен ден на жената (ООН)
  •     Световен ден за профилактика на бъбречните заболявания (отбелязва се от 2006 г. през втория четвъртък на м. март по инициатива на Международното дружество по нефрология и на Международната федерация на фондациите за бъбречни болести) (за 2012 г.)
  •     Замбия — Ден на младежта
  •     Либерия — Ден в памет на загиналите герои
  •     Малайзия — Ден на султана
  •     Сирия — Ден на революцията
  •     Православна църква — Ден в памет на свещеномъченик Поликарп

Източник: Уикипедия

Ключови думи:
Коментари