На този ден през 1550 г. от Америка в Испания е доставена първата партида от любимия ни шоколад. Ето защо тази дата е избрана от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник. Ацтеките са първите хора в света, които правят шоколад. Те го наричат храна на боговете и го свързват с богинята на женската плодовитост.

Предполага се, че името "шоколад" идва от "chocolatl" на ацтекския език Нахуатъл - от "xococ" - горчив и "atl" - вода или напитка.

Първото шоколадово блокче е направено от едва през 1842 г. от Джон Кадбъри - (английски квакер) на когото му хрумнало да направи твърд шоколад, едва по-късно в Швейцария, Даниел Петер добавя мляко към шоколада и така създава продукта, днес познат като млечен шоколад.

Изчислено е, че човек изяжда през живота си средно около 10 000 шоколадови блокчета шоколад. Повечето хора не съзнават, че приятният вкус на шоколада се дължи единствено на химичните му реакции, защото точката на топене на какаовото масло е малко под температурата на човешкото тяло, поради което шоколадът буквално се топи в уста.

Шоколадът, особено обогатен с флаваноли и стерини, е сред най-добрите храни за поддържане на здравето на сърдечно-съдовата система. Ако всеки ден в продължение на осем седмици човек изяжда по един шоколад, може да намали с до 5,3% количеството на "лошия" (LDL) холестерол и да нормализира кръвното си налягане, твърдят кардиолози от САЩ.

Въпреки че ставките на какаото като цяло са полезни за хората, парченце шоколад оказва вредено влияние при кучетата, дори може да бъде смъртоносно за кученца и малки породи кучета. Шоколадът е силно токсичен и за папагалите.

Важни събития, случили се на днешната дата

Събития


•    175 г. — Комод е обявен за император на Римската империя.
•    1456 г. — При повторно разглеждане Жана д'Арк е оправдана от обвинението в ерес 25 години след екзекуцията ѝ.
•    1543 г. — Френската армия завладява Люксембург.
•    1585 г. — Английска експедиция основава колония на брега на Вирджиния в Северна Америка.
•    1754 г. — В Ню Йорк е открит най-старият университет в Северна Америка — Колумбийският, първоначално като Кралски колеж.
•    1807 г. — Наполеон I Бонапарт се среща с руския цар Александър I, за да обсъдят подялбата на Европа между двете страни и начините, по които да се противопостави на британските интереси на континента.
•    1829 г. — Открита е пистата за конни надбягвания Ейнтрий Рейскорс близо до Ливърпул, Англия.
•    1877 г. — Руско-турска война (1877-1878): Предният отряд от руската армия, начело с генерал Гурко влиза в Търново.
•    1879 г. — Създават се първите контролно-пропускателни пунктове и митници по границите на Княжество България.
•    1898 г. — Президентът на САЩ Уилям Маккинли подписва резолюция за анексирането на Хавай.
•    1926 г. — Румънското правителство обявява в Южна Добруджа обсадно положение и вкарва редовна армия в областта.
•    1928 г. — По заповед на Иван Михайлов е ликвидиран генерал Александър Протогеров.
•    1937 г. — Япония нахлува в Пекин, Китай, започва Втората китайско-японска война , част от Втората световна война в Азия, продължила до 1945 г.
•    1941 г. — Втората световна война: Армейски части на САЩ се разполагат в Исландия, за да предотвратят инвазията на Нацистка Германия на острова.
•    1969 г. — Започва изтеглянето на първите американски войски от Южен Виетнам.
•    1974 г. — Националният отбор по футбол на ФРГ печели като домакин Световното първенство по футбол 1974.
•    1978 г. — Обявена е независимостта на държавата Соломонови острови от Обединеното кралство.
•    1980 г. — Иран приема шериата за основен закон в ислямската република.
•    1983 г. — Студената война: Американската ученичка Саманта Смит лети до Съветския съюз по покана на Генералния секретар на ЦК на КПСС Юрий Андропов.
•    1985 г. — 17-годишният немски тенисист Борис Бекер става най-младият шампион за цялата история на турнира Уимбълдън.
•    1988 г. — Изстрелян е съветският космически апарат Фобос 1 към Марс с български прибор на борда.
•    2005 г. — Атентатори самоубийци предизвикват последователно четири бомбени експлозии в Лондонския обществен транспорт и убиват 52 човека.
•    2007 г. — Негово светейшество Бенедикт XVI издава апостолическото писмо Motu Proprio Summorum Pontificum, с което свещеният за католицизма латински език, след прекъсване от 46 години, отново е официален за литургията и равноправен с вулгарните езици на съответната страна.
•    2007 г. — На всеки от седемте континента се провеждат серия от концерти, Live Earth, посветени на съхраняването на Земята.

Родени

•    1511 г. — Джорджо Вазари, италиански художник и архитект († 1574 г.)
•    1752 г. — Жозеф Мари Жакард, френски механик, създател на тъкачния стан († 1834 г.)
•    1809 г. — Александър Ган, руски офицер († 1895 г.)
•    1835 г. — Бачо Киро, български просветител и революционер († 1876 г.)
•    1843 г. — Камило Голджи, италиански физик, Нобелов лауреат през 1906 г. († 1926 г.)
•    1855 г. — Лудвих Гангхофер, немски писател († 1920 г.)
•    1859 г. — Бончо Балабанов, български военен деец (* 1939 г.)
•    1860 г. — Густав Малер, австрийски композитор и диригент († 1911 г.)
•    1873 г. — Шандор Ференци, унгарски психоаналитик (* 1933 г.)
•    1882 г. — Янка Купала, беларуски писател (* 1942 г.)
•    1884 г. — Лион Фойхтвангер, немски белетрист и драматург (* 1958 г.)
•    1887 г. — Марк Шагал, беларуски художник († 1985 г.)
•    1891 г. — Иван Вариклечков, български адмирал († 1974)
•    1899 г. — Джордж Кюкор, американски режисьор († 1983 г.)
•    1901 г. — Виторио Де Сика, италиански режисьор († 1974 г.)
•    1903 г. — Стивън Рънсиман, британски историк (* 2000 г.)
•    1905 г. — Аракен Патушка, бразилски футболист (* 1990 г.)
•    1907 г. — Робърт Хайнлайн, американски писател († 1988 г.)
•    1919 г. — Димитър Пеев, български писател (* 1996 г.)
•    1923 г. — Ливиу Чулей, румънски режисьор
•    1924 г. — Мирослав Миндов, български актьор
•    1926 г. — Радка Кушлева, българска народна певица († 1984 г.)
•    1929 г. — Райнхард Баумгарт, немски писател (* 2003 г.)
•    1931 г. — Дейвид Едингс, американски писател (* 2009 г.)
•    1936 г. — Ричард Уилсън, шотландски артист
•    1937 г. — Альоша Кафеджийски, български скулптор и художник
•    1940 г. — Ринго Стар, английски рок музикант (The Beatles)
•    1941 г. — Алан Дърбан, уелски футболист
•    1945 г. — Мати Салминен, финландски певец
•    1947 г. — Антон Радичев, български актьор
•    1947 г. — Пенчо Пенев, български юрист
•    1947 г. — Петър Горанов, български художник
•    1956 г. — Илиян Василев, български дипломат
•    1958 г. — Александър Авджиев, български телевизионен водещ († 2012 г.)
•    1959 г. — Алесандро Нанини, италиански пилот във Формула 1
•    1960 г. — Теодор Елмазов, български актьор
•    1964 г. — Бончо Генчев, български футболист
•    1968 г. — Джорджа Фокс, американска актриса
•    1968 г. — Диана Дудева, българска гимнастичка
•    1977 г. — Христо Христов, български поет
•    1982 г. — Роби Джинепри, американски тенисист
•    1984 г. — Алберто Акуилани, италиански футболист
•    1985 г. — Иван Станев, български волейболист
•    1985 г. — Марк Щайн, немски футболист

Починали

•    574 г. — Йоан III, римски папа (* ? г.)
•    1019 г. — Герберга Бургундска, херцогиня на Швабия (* ок. 965 г.)
•    1304 г. — Бенедикт XI, римски папа (* 1240 г.)
•    1307 г. — Едуард I, крал на Англия (* 1239 г.)
•    1329 г. — Робърт I, крал на Шотландия (* 1274 г.)
•    1345 г. — Момчил Войвода, независим феодален владетел в Родопите и Беломорието (загинал в битка) (* ?)
•    1572 г. — Зигмунд II Аугуст, крал на Полша (* 1520 г.)
•    1816 г. — Ричард Шеридан, ирландски драматург и политик (* 1751 г.)
•    1882 г. — Михаил Скобелев, руски генерал (* 1843 г.)
•    1890 г. — Анри Нестле, германски аптекар, основател на Нестле (* 1814 г.)
•    1901 г. — Йохана Спири, швейцарска писателка (* 1827 г.)
•    1907 г. — Телос Агапинос, гръцки военен и революционер (* 1880 г.)
•    1923 г. — Таската Серски, български революционер (* ок. 1880 г.)
•    1928 г. — Александър Протогеров, български военен и политик (* 1867 г.)
•    1928 г. — Атанас Гоцев, български революционер (* ок. 1903 г.)
•    1930 г. — Артър Конан Дойл, британски писател (* 1859 г.)
•    1956 г. — Готфрид Бен, немски поет, есеист и драматург (* 1886 г.)
•    1971 г. — Юби Айуъркс, американски аниматор и режисьор (* 1901 г.)
•    1976 г. — Густав Хайнеман, 3-ти Бундеспрезидент на Германия (* 1899 г.)
•    1996 г. — Вера Недкова, българска художничка (* 1908 г.)
•    2003 г. — Ицхак Грациани, израелски диригент от български произход (* 1924 г.)
•    2006 г. — Сид Барет, британски рок музикант (Пинк Флойд) (* 1946 г.)

Празници

•    ООН — Международен ден на кооперативите (за 2012 г.) — Отбелязва се от 1995 г. по инициатива на ООН през първата събота на м. юли
•    Кайманови острови — Ден на конституцията (1959 г.)
•    Русия и Украйна — Ден на Иван Купала (Йоан Кръстител, Еньовден)
•    Северна Осетия — Ден на републиката (по повод обявяването ѝ за автономна република в рамките на СССР през 1924 г.
•    Соломонови острови — Ден на независимостта (1978 г., от Великобритания, национален празник)
•    Япония — Фестивал на звездите (Танабата)