Нова систематична обзорна статия и метаанализ на 190 изследвания, които обхващат близо 3 милиона участници, разкриват основните и второстепенните рискови фактори, свързани с развитието на хранителни алергии при децата.

Хранителните алергии могат да бъдат сериозни и дори животозастрашаващи. Според организацията Food Allergy Research & Education (FARE) около 33 милиона американци са засегнати, включително приблизително 8 процента от децата. От тях над 40 процента се смята, че са преживели тежка реакция.

Тежката алергична реакция, известна като анафилаксия, е спешно състояние, което изисква незабавно лечение. Затова много хора с алергии носят със себе си автоинжектори с епинефрин (адреналин). Симптомите включват подуване на устните и езика, затруднено преглъщане и задух.

Дори по-леките алергични реакции могат да изискват медицинска намеса, а проявите варират значително при различните хора. На практика почти няма ограничение в храните, към които човек може да развие алергия, но сред най-честите са ядки, морски дарове, яйца и мляко.

Скорошни данни показват, че все повече хора са засегнати от хранителни алергии. За родителите това може да бъде сериозен източник на тревожност – както след поставяне на диагноза, така и още преди появата на реакция, ако детето се счита за рисково.

Ето защо този този нов метаанализ е от толкова голямо значение – досега не винаги е било лесно да се определи кои деца са изложени на по-висок риск от развитие на хранителни алергии.

Екипът от изследователи от институции в Канада, Аржентина и САЩ анализира внимателно 190 вече съществуващи проучвания. Те включват участници от 40 държави. От 176 от тях извличат общо 342 отделни рискови фактора — ясен признак, че няма една-единствена причина за развитието на хранителни алергии.

Както обяснява организацията Kids With Food Allergies към Asthma and Allergy Foundation of America, рисковите фактори са категоризирани според степента на сигурност на доказателствата. Факторите с висока степен на достоверност — тези, които се появяват последователно в добре конструирани изследвания — са 38 на брой и включват:

  • Наличие на екзема, сезонни алергии или хрипове в бебешка възраст
  • Късно въвеждане на фъстъци в храненето на детето
  • Семейна анамнеза за хранителни алергии, особено при майката или брат/сестра

Сред факторите със средна степен на сигурност попадат:

  • Тежка екзема, силно изсушена кожа или екзема в по-късна детска възраст
  • Излагане на антибиотици вътреутробно или в ранна бебешка възраст
  • Самоопределяне като чернокож
  • Раждане чрез цезарово сечение

Като цяло честотата на хранителни алергии е изчислена на 4,7 процента — по-ниска стойност от много предишни оценки.

Важно е да се подчертае, че дори при наличие на тези рискови фактори общата вероятност за развитие на хранителна алергия остава сравнително ниска. Това обаче не означава, че резултатите са безполезни. Лекарите от години търсят начини да предотвратят развитието на алергии при деца, считани за рискови, а много от констатациите в това проучване подкрепят вече прилагани стратегии.

Например през 2022 г. журналистката Изабел Геретсен пише за BBC Future, че връзката между екземата и хранителните алергии вече е доста по-добре разбрана. Екземата уврежда кожната бариера, което позволява на микроскопични частици от храни да проникнат в организма още преди детето да ги е консумирало. Това може да „подготви“ имунната система и да увеличи вероятността от реакция по-късно.

Ранното въвеждане на фъстъци също е обект на засилен интерес през последните години. В миналото родителите често са били съветвани да избягват фъстъци, ако се притесняват от риск от алергия. Днес данните показват, че всъщност е било по-правилно да се действа обратно. Геретсен цитира проучване, според което редовната консумация на храни, съдържащи фъстъци, намалява разпространението на фъстъчена алергия при една група деца на 5-годишна възраст с 81 процента.

От Kids With Food Allergies подчертават, че някои рискови фактори са неизбежни. Например ако бебе има инфекция, която изисква антибиотично лечение, рискът от отказ от антибиотиците вероятно е много по-голям от потенциалния риск за развитие на хранителна алергия.

Тъй като към момента няма надежден начин за установяване на алергия преди появата на първа реакция, известна доза несигурност остава. Въпреки това изследването подсказва, че част от по-новите препоръки относно хранителните алергии са в правилната посока. Надеждата е, че скоро ще последват още пробиви в превенцията и лечението.

Проучването е публикувано в списанието JAMA Pediatrics.

Източник: IFLScience