25 ноември: Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените

25 ноември 2018 г., 01:01
1053

otnaydur / Shutterstock

25 ноември е Международен ден за елиминиране на насилието срещу жените. За първи път този ден е отбелязан през 1999 година с резолюция на ООН. Според статистическите данни всяка втора жена в света е жертва на насилие от страна на партньора си, а всяка пета е подложена или заплашена от сексуално насилие. Жените по света са обект на насилие, като размерът и истинският характер на този проблем често остават скрити.

Неотдавна американски учени установиха, че жените, които са изложени на физически или психически тормоз от страна на своя съпруг или партньор, по-често страдат от здравословни проблеми.
 
Резултатите от изследването на специалистите от щатския университет в Охайо са  публикувани  в  научното издание Archives of Internal Medicine.
 
Досега, голяма част от здравословните проблеми, регистрирани при жените- жертва на насилие не са се асоциирали пряко с насилието. Такива са болките в гръдния кош,  в областта на корема, главоболие, гастроезафагиален рефлукс, инфекции на пикочните пътища и менструални нарушения.
 
Резултатите са базирани на проучване, проведено  сред  3568 жени. Доброволките били подложени на медицински преглед и отговаряли на въпроси, свързани с нанесеното им физическо и психическо насилие. Експертите установили, че домашното насилие нанася трайни вреди върху здравословното, психическото и емоционалното състояние на жените.
 
Според авторите на изследването, голяма част от емоционално лабилните жени и тези в депресия са жертви на тормоз от страна на партньора си.
 
Освен върху жените, домашното насилие се отразява и върху децата, дори и когато те не са пряко засегнати. Скандалите между родителите, изблиците на агресия и насилие рефлектират върху емоционалното и психическото развитие на децата, оставяйки трайни негативни отпечатъци. Учените са установили, че голям процент от децата, станали  жертви или свидетели на домашно насилие, отключват т.нар. „ разстройство с прояви на агресивно поведение “ в зряла възраст. Те несъзнателно копират модела на поведение на своите родители и на свой ред стават агресори.
 
Разстройство с прояви на агресивно поведение се характеризира със загуба на самоконтрол и склонност да проявяват ненужно насилие към хората около тях, нанасяйки не само материални но и тежки телесни и психически щети. Често, след изблик на агресия,  страдащите от това разстройство изпитват силно чувство на вина, съжаление и неудобство за постъпката си.

Специалистите определят изблиците на агресия като импулсивни, неоснователни и  обикновено са с продължителност между 10 и 20 минути. В тези периоди агресорите     са неконтролируеми, често не осъзнават реално постъпките си и могат да причинят тежки физически наранявания и дори смърт на  околните. Изблиците на агресия са епизодични и се появяват през седмици или дори месеци, но могат да се повтарят и ежедневно.

Освен с буйно и агресивно поведение, пристъпите са съпроводени със сърцебиене, изтръпване и загуба на чувствителността на крайниците, тремор, болки в гръдния кош, повишено кръвно налягане и напрежение в главата.
 
Психолозите са категорични, че основна роля за развитие и проява на подобно агресивно поведение е насилието в детска възраст.

Според учените, съществува и генетична предразположеност, която обаче не е напълно изяснена.

Критериите за диагностика на разстройство с прояви на  агресия включват:
 
• Множество инцидентни, при които лицата не успяват да контролират импулсите си и унищожават имуществото, както и нападат други лица.
• Степенната на агресивност не е пропорционална на инцидента, предизвикал агресивното поведение.
• Агресивността не е резултат от друго психично разстройство или влияние на наркотични вещества.
• Хората с разстройство с агресивни прояви често имат дисбаланс на серотонина и тестостерона в мозъка.

Това разстройство настъпва най-често при млади хора. Лечението включва психотерапия, с помощта на която болния се учи да контролира поведението и емоциите си. В по-тежките случаи се налага и прилагането на медикаменти, които се изписват и приемат под лекарско наблюдение.

Важни събития от историята, случили се на днешната дата:

Събития

•    1120 г. — Белия кораб потъва близо до Нормандския бряг.
•    1667 г. — Опустошително земетресение в Кавказ причинява смъртта на 80 000 души.
•    1741 г. — С помощта на войската Елисавета Петровна — дъщеря на Петър I, сваля от престола на Русия малолетния Иван VI и става императрица.
•    1783 г. — Джордж Вашингтон превзема Ню Йорк и последните британски войски напускат САЩ.
•    1795 г. — Последният полски крал Станислав Понятовски абдикира след падането на Полша по руско робство.
•    1905 г. — Датският принц Карл пристига в Норвегия, за да стане Хаакон VII.
•    1917 г. — По време на първите и единствени демократични избори в историята на СССР болшевиките печелят 175 места, а есерите — 410 места; парламентът се събира само веднъж — на 5 януари 1918 г., след което е разпуснат.
•    1936 г. — В Берлин, Нацистка Германия и Япония подписват Антикоминтерновски пакт, с който се договарят да съгласуват действията си, "за да предпазят общите си интереси" при неочаквано нападение от страна на Съветски съюз срещу някоя от тях.
•    1940 г. — Уди Кълвача се появява за пръв път във филма "Чук-чук" (Knock Knock).
•    1941 г. — Финландия се присъединява към Тристранния пакт.
•    1965 г. — В Конго е извършен военен преврат и цялата власт е поета от Джоузеф Мобуту.
•    1969 г. — Джон Ленън връща получения по-рано от него „Орден на Британската империя“ в знак на протест срещу подкрепата на Великобритания за американската намеса във Виетнам.
•    1973 г. — Група офицери в Гърция извършва преврат, сваляйки от власт диктатора на страната Георгиос Пападопулос.
•    1975 г. — Суринам получава независимост от Нидерландия.
•    1975 г. — В Португалия е направен неуспешен опит за комунистически преврат.
•    1982 г. — Служителят на БГА "Балкан" в Рим - Сергей Антонов е арестуван от италианските власти по обвинение за участие в подготовката на Атентата срещу Йоан Павел II на 13 май 1981 г.
•    2007 г. — Тържествено са уволнени последните войници от наборна служба в българската армия, която става на 100 % професионална.

Родени

•    1562 г. — Лопе де Вега, испански поет, комедиограф
•    1738 г. — Томас Абт, немски философ
•    1814 г. — Юлиус Роберт фон Майер, германски физик
•    1828 г. — Франьо Рачки, хърватски историк и общественик
•    1835 г. — Андрю Карнеги, американски бизнесмен и филантроп
•    1844 г. — Карл Бенц, германски инженер и конструктор
•    1845 г. — Еса де Кейрош, португалски писател
•    1881 г. — Йоан XXIII, римски папа
•    1887 г. — Николай Вавилов, руски биолог
•    1895 г. — Анастас Микоян, съветски политик
•    1895 г. — Лудвик Свобода, президент на Чехословакия
•    1906 г. — Дмитрий Лихачов, руски филолог и културолог
•    1909 г. — Светослав Обретенов, български композитор и диригент
•    1915 г. — Аугусто Пиночет, чилийски политик
•    1915 г. — Георги Ангелов, български политик
•    1923 г. — Мауно Коивисто, министър-председател и президент на Финландия
•    1925 г. — Нона Мордюкова, руска киноактриса
•    1926 г. — Пол Андерсън, американски писател
•    1932 г. — Георги Струмски, български писател
•    1936 г. — Николай Кънчев, български поет и преводач
•    1941 г. — Риаз Ахмед Гохар Шахи, пакистански духовен водач
•    1941 г. — Стоян Стоев, български актьор
•    1944 г. — Тодор Балкански, професор, езиковед, писател, родолюбец
•    1947 г. — Джон Ларокет, американски актьор
•    1951 г. — Артуро Перес-Реверте, испански писател
•    1951 г. — Джони Реп, холандски футболист
•    1959 г. — Стийв Родъри, британски рок музикант
•    1960 г. — Джон Кенеди-младши, американски журналист, адвокат, син на президента Кенеди († 1999 г.)
•    1964 г. — Павлос Воскопулос, гръцки политик
•    1965 г. — Дъгрей Скот, шотландски актьор
•    1971 г. — Кристина Апългейт, американска актриса
•    1973 г. — Димитър Мутафов, български футболист
•    1981 г. — Иван Иванов, български певец
•    1981 г. — Шаби Алонсо, испански футболист
•    1988 г. — Лалонде Гордън, лекоатлет от Тринидад и Тобаго

Починали

•    1885 г. — Алфонсо XII, испански крал
•    1903 г. — Сабино Арана Гоири, испански писател
•    1910 г. — Иван Асиянчин, български духовник
•    1935 г. — Анастасия Петрович Негошина, велика руска княгиня
•    1935 г. — Иван Сарафов, български военен деец
•    1941 г. — Педро Агире Серда, президент на Чили
•    1949 г. — Димитър Маджаров, български революционер
•    1950 г. — Йоханес Йенсен, датски писател, Нобелов лауреат през 1944 г.
•    1957 г. — Александър Мутафов, български художник
•    1957 г. — Диего Ривера, мексикански живописец
•    1968 г. — Ъптон Синклер, американски писател
•    1970 г. — Юкио Мишима, японски писател
•    1973 г. — Лорънс Харви, британски актьор
•    1974 г. — У Тан, бирмански политик
•    1979 г. — Христо Вакарелски, български фолклорист
•    1981 г. — Иван Хаджирачев, български актьор
•    1993 г. — Антъни Бърджес, британски писател
•    2005 г. — Джордж Бест, северноирландски футболист
•    2005 г. — Ричард Бърнс, британски автомобилен състезател

Празници

•    Българска православна църква — Ден на Свети Климент Охридски и Свети Климент Римски, имен ден на Климент, Климентина, Клементина и подобни
•    Босна и Херцеговина — Ден на държавността (възстановяване на държавата от марионетната на Италия Независима държава Хърватска, 1943 г., национален празник)
•    Индонезия — Ден на учителя (Хари Гуру)
•    Канада — Ден на мъжете
•    Суринам — Ден на независимостта (от Нидерландия, 1975, национален празник)

Източници: nasilie.eu и wikipedia.org

Ключови думи:
Коментари