През 1970 г. Ръсел патентова изобретението си. Първоначално то е наречено „Оптично-цифрово запаметяване на данни” (Optical Digital Data Storage). Терминът CD е вкаран по-късно от Philips.
Първите плочки са от стъкло, правоъгълни, с размер близо 20 на 12 см
За разочарование на Ръсел Battelle изведнъж губи интерес към по-нататъшното развитие на неговото революционно творение. Явява се обаче спасение – и това е рисковият предприемач Ели Джейкъбс. През 1971 г. той основава фирмата Digital Recording Corporation, чрез която финансира усилията на Джеймс Ръсел да отиде крачка напред от аудиодиска – да създаде видеодиск с цел телевизионни записи. Не след дълго задачата е изпълнена и през 1974 г. Ръсел представя оптично-цифрово устройство, което прави цветни видеозаписи и ги възпроизвежда.
През 1973 и 1974 г. представители на различни компании присъстват на демонстрации на новото изобретение. Сред тях са Mitsubishi Electric, GM Research, Bell and Howell, Hitachi, Ricoh, Sony и Polygram Philips. Никой не проявява кой знае какъв интерес, от Philips продължават да твърдят, че не е възможно да се цифровизират аналогови и видеосигнали.
През август 1982 г. обаче същите тези Polygram Philips и Sony
започват масово производство на компактдискове -Polygram, в германския гр. Лангенхаген. Те са “заимствали” и усъвършенствали технологията на Ръсел, смалили са диска до днешните 12 см диаметър и са го направили от пластмаса. Един диск побира 74 мин. музика – твърди се, че това е по настояване на шефа на Sony Акио Морита. Целта била дискът да може да обхване Девета симфония на Бетовен.
