Откритие в Австралия: Най-старите отпечатъци от влечуго – на 350 млн. години.

Австралийски учени направиха изключително важно откритие: най-старите известни отпечатъци от влечугоподобно животно, датирани на приблизително 350 милиона години. Според изследователите това откритие променя разбирането ни за прехода на животните от водна към сухоземна среда, съобщават международни агенции.

От водата към сушата: по-бързо, отколкото се смяташе

Откритието подкрепя тезата, че първите организми, напуснали океаните преди около 400 милиона години, са адаптирали своите тела за живот изцяло на сушата много по-рано от очакваното.

„Досега предполагахме, че преминаването от перка към крайник е отнело стотици милиони години“, споделя палеонтологът Стюарт Сумида от Калифорнийския щатски университет, който не е част от екипа на проучването. „Това обаче сочи, че адаптацията се е случила значително по-бързо.“

Следите, които пренаписват еволюционната история

Новооткритите отпечатъци са намерени върху пясъчникова плоча в близост до Мелбърн, Австралия. Те показват стъпала с дълги пръсти и извити нокти – характерен белег за сухоземни животни. Датировката поставя находката с около 30 милиона години по-стара от досегашния най-ранен аналог, открит в Канада (318 млн. години).

Смята се, че животното е било около 80 см дълго и е наподобявало съвременен варан. Резултатите от изследването са публикувани в престижното научно списание Nature.

Ноктите – ключ към сухоземната еволюция

„Ноктите са решаващ индикатор – те показват, че животното е било напълно приспособено за живот на твърда почва“, обяснява проф. Пер Ахлберг от университета в Упсала, Швеция, съавтор на проучването.

Този анатомичен белег е присъщ само за т.нар. амниоти – група, включваща съвременните влечуги, птици и бозайници. За разлика от рибите и земноводните, които зависят от водна среда за размножаване, амниотите са се еволюирали така, че да оцеляват и да се възпроизвеждат на сушата.

„Нямаме по-старо доказателство за наличие на нокти при животно досега“, подчертава Сумида.

Отпечатъци, които разказват история

Фосилите не само предоставят анатомична информация – те разкриват момент от ежедневието на древните животни. Според изследователите, отпечатъците принадлежат на поне три различни индивида. Едното животно е тичало по влажната почва точно преди да завали лек дъжд. Капките частично са заличили някои от следите, след което други два индивида са преминали по същия терен, но в обратна посока. Скоро след това, слоят е бил покрит с утайка и е вкаменен.

„Това прави откритието толкова вълнуващо – разполагаме не просто със следи, а с разказ за един конкретен ден от преди 350 милиона години“, казва проф. Джон Лонг от университета Флиндърс в Австралия.

Гондвана и древните гори

По това време Австралия е била част от суперконтинента Гондвана – обширна земна маса, която е включвала и днешна Южна Америка, Африка, Индия и Антарктида. Регионът е бил топъл и покрит с обширни гори, създавайки подходяща среда за развитието на сухоземна фауна.