Интервю със Светослав Спасов, Българско дружество за защита на птиците.
Как се посреща кампанията ви за купуване на земя в Сакар за природозащита? Каква част от необходимата сума е събрана до момента?
Стартирахме кампанията „Земя под заКрила“ в края на ноември и обратната връзка от аудиторията ни е повече от положителна. Това ни дава надежда, че хората разбират важността на каузата ни и смисъла на кампанията. До този момент сме събрали малко над 12% от средствата, а дарителите ни са близо 600 души. Продължаваме набирането на дарения през цялата 2023 г. и се надяваме в края ѝ да успеем да закупим така важната за царския орел, ловния сокол и лалугера земя.
Част от хората вероятно реагират с недоверие на такива инициативи. Как бихте ги убедили в смисъла на подобно начинание? Защо им е на орлите и другите два застрашени вида още земя?
За царския орел, ловния сокол и лалугера пасищата и ливадите с ивици от дървета и храсти представляват убежище, подходящо място за размножаване или просто дом. Но този тип местообитания са също така дом и на огромен брой други животни – насекоми, таралежи, костенурки, птици. Чрез запазването и възстановяването на тези местообитания се запазва целият комплекс от видове, които са свързани с тях и се възстановяват естествените процеси там, където те са нарушени. Тези три вида са много редки и приоритетни за опазване, и те са лицата на тази кампания, но подобряването на тяхното състояние ще има положителен ефект върху редица други растителни и животински видове. Ако се заслушаме внимателно в разказите на нашите баби и дядовци, ще си дадем сметка за промените в земите, които са настъпили в рамките на един човешки живот. Ще чуем за многобройните зайци, яребици, костенурки, които са били честа гледка в полетата, осеяни със синори и обширните пасища с овце. Може би чрез техните разкази ще си дадем сметка за промените в природата около нас. И ако преди 50 години не е било особено популярно да запазиш една затревена територия непокътната, то днес това се е превърнало в необходимост, защото балансът е нарушен. Загубата на биологични видове, свързани с тревните съобщества ни показва, че настъпват все по-динамични промени в земеделските земи, което ги прави непригодни в една или друга степен. Тези процеси засягат и качеството на живот на хората. Затова и закупуването на ценни територии е подход, който се прилага по света, с цел гарантиране запазването на тези малки оазиси на биоразнообразие.
Как БДЗП ще гарантира запазването на пасищата и опазването на трите вида в тази територия?
Работата на Българско дружество за защита на птиците по опазването на царския орел, ловния сокол и лалугера започна преди повече от 25 години, като през последните 10 години бяха осъществени най-значимите природозащитни дейности: обезопасяване на опасните електрически стълбове, изграждане на изкуствени гнезда, охрана на гнезда, зимно и лятно подхранване, и работа с фермерите за възстановяване и устойчиво управление на пасищата. Предотвратихме разораването на някои от най-ценните пасища с лалугерови колонии и спасихме от изчезване последната колония лалугери в Западна Странджа, като закупихме земята, на която е разположена и заселихме нови индивиди, които да подсилят колонията. Сътрудничим си с местни фермери в опазването най-ценните пасища и ливади, за да ги запазим и като хранително местообитание за трите вида, като в същото време се запази традиционната паша на домашни животни, която не само че не вреди, ами често е необходима предпоставка за поддържането на тревните местообитания и опазването на лалугерите. Всички тези дейности са част и от националните планове за действие за опазване на царския орел, ловния сокол и европейския лалугер, разработени от БДЗП в партньорство с БАН и с други природозащитни организации.
Усилията на БДЗП за опазване на царския орел вече дават резултати. От едва 20 гнездящи двойки през 2011 г., през миналата 2022 г. броят им достигна 37.
Повече симпатии или повече резерви срещате сред местните хора в Сакар за проектите за опазване на царския орел и ловния сокол?
Местните хора ни подкрепят, защото разпознават опазената природа като ценност, която е от полза за всички. Подкрепата на местните животновъди е особено осезаема, заради стремежа да се запази традиционното пасищно животновъдство, което е от полза за хората, но и за природата, особено разгледано в сравнителен план с алтернативата – огромни полета с интензивно отглеждани монокултури, представляващи земеделска пустиня по отношение на биоразнообразието. Местната общност все повече разпознава емблематични видове като царския орел като ценност, която привлича туристи в иначе непопулярните гранични райони.
Има ли достатъчно животновъди, които да предпочитат традиционната свободна паша, която благоприятства местообитанието на грабливите птици и лалугерите? Успели ли сте да убедите някой от тях да премине към пасищното животновъдство?
В района на Сакар не са останали много фермери, които активно да се занимават с животновъдство, но тези, които го правят, отглеждат стадата си на пасищата. Не е необходимо да ги убеждаваме в ползите от пасищното отглеждане. Освен че е полезно за природата, това е и най-ефикасният начин за производство на чиста и качествена селскостопанска продукция. Въпреки това предизвикателства не липсват. Някои фермери се принудиха да се откажат от животновъдството заради липсата на достатъчно пасища – резултат от интензификацията на земеделието и разораването на постоянно затревените площи.
Ако кампанията се окаже успешна, в бъдеще планирате ли да разширите още тази територия под закрила?
Да, уверени сме, че кампанията ще е успешна, а след това ще може да заложим нова цел за опазване на най-ценните кътчета от Сакар планина. Вероятно това ще е дълъг процес, който ще продължи с години, така както се е случвало във Великобритания, Нидерландия, Франция и други европейски държави. Днес в тези страни се вижда резултатът от десетилетията усилия за закупуване, възстановяване и опазване на най-ценните природни територии.
Светослав Спасов, Българско дружество за защита на птиците.
