През 1953 23-годишният Стенли Милър, с помощта на своя професор Харолд Юрей, синтезира алдехиди и кетони, като пуска електрически искри в смес от водни пари, амоняк, метан и циановодород. Вследствие на опита получава първите аминокиселини – съставки, необходими за сформирането на живот.

Неговият 800-страничен научен труд, допълнен едва от две илюстрации, излиза в Science преди 62 години и разпалва почти полувековен дебат за това как животът би могъл да възникне спонтанно. Експериментът успява да надникне в поредица от комплексни процеси, които очевидно са превърнали инертната материя в живот, при това без божествена намеса, както са смятали предишните поколения.

Експериментът на Милър е бил доста прост. Заедно с проф. Юрей той построява съоръжение, с което да „имитира примитивната атмосфера на Земята“. Те комбинират съставки, които са смятали, че са съществували още в първичния бульон (органична смес в първичния океан, в който вероятно е възникнал и просъществувал животът на Земята в своята най-ранна история) – амоняк, въглероден оксид, метан, водни пари и т.н. Впоследствие са прокарали електрически заряд през сместа (аналог на мълнията).

„По време на експеримента водата в стъкленицата става осезаемо розова след първия ден. В края на седмицата сместа е вече тъмночервена и мътна“, пише Милър.

Когато анализирал водата, се появили половината от аминокиселините, които се използват за създаването на протеини в живи клетки. Въпреки че органичните молекули – вериги от атоми, съдържащи водородо-въглеродни връзки, които са от ключово значение за организмите – са произведени и при други експерименти, Милър привнася ново значение на идеята, че животът може да възникне от първичния бульон. Цялото наше клетъчно устройство – като например ДНК-то, съставляващо генетичния ни код – представлява дълги вериги от аминокиселини.

Усъвършенстването на методите за анализ са подобрили резултатите от експеримента. През 2008 г. той е повторен чрез използване на съвременни методи. Открити са още 10 аминокиселини. Сред тях били шест, в които се съдържа сяра. За първи път са били идентифицирани стандартни образци на аминокиселини като изолевцин, левцин и треонин.

Изследователите стигат до заключението, че условията, при които възникват първите аминокиселини, са широко разпространени във Вселената. Съотношение на аминокиселините, получени от експеримента, се оказало близко до това на аминокиселините, открити в състава на метеоритите. Според изследователите това е индикация, че животът е могъл да възникне както на Земята, така и да бъде внесен от Космоса.