През 30-те години на XX век кураторката на Музея „Ийст Лондон“ в Южна Африка започва да моли екипажите на риболовните кораби да ѝ съобщават, ако сред улова им попадне нещо необичайно.

На пръв поглед молбата ѝ била съвсем проста. Eдва ли е предполагала, че именно тя ще я отведе до едно от най-големите научни открития на XX век.

Необичайният улов, който променя историята на науката

На 22 декември 1938 г. Кортни-Латимър получава обаждане от капитана на кораба Nerine. Той ѝ съобщава, че сред прилова са забелязали нещо странно. Тя оставя работата си по музейна експозиция с вкаменелост на влечуго, качва се на такси и потегля към пристанището, без да подозира, че скоро ще се върне с риба, каквато дотогава не е имало в нито една музейна колекция.

„Разчистих слоя слуз и пред мен се разкри най-красивата риба, която някога бях виждала“, разказва тя пред The Guardian през 2004 г.

„Беше бледо лилаво-синя, с едва забележими белезникави петънца, а цялото ѝ тяло преливаше в сребристо, синьо и зелено. Беше покрита с твърди люспи, имаше четири перки, наподобяващи крайници, и странна опашка като на кученце“, добавя тя.

Мистериозната риба била дълга почти 1,5 метра – размер, който поставил в доста необичайна ситуация и местния таксиметров шофьор, на когото се паднала задачата да я превози в багажника на автомобила си.

Когато Кортни-Латимър пристигнала с находката в музея, председателят на институцията не споделил подозренията ѝ, че става дума за нещо изключително. Според него рибата била просто някакъв вид скална риба.

Кортни-Латимър обаче не била убедена. Не открила нищо подобно в справочниците на музея, а местните морги отказали да ѝ помогнат да съхрани тялото на рибата на студено. Започнала надпревара с времето – неизвестният екземпляр трябвало да бъде идентифициран, преди разлагането да напредне необратимо.

Препарираният целакант на Кортни-Латимър, изложен в музея. Снимка: South African Tourism from South Africa – East London Museum, East London, Eastern Cape, South Africa, чрез Wikimedia Commons (CC BY 2.0).

Експертът, който потвърждава невероятното откритие

Тъй като не успяла да се свърже навреме със специалист, Кортни-Латимър в крайна сметка се съгласила рибата да бъде изкормена и препарирана, за да бъде спасена от по-нататъшно разлагане.

Едва след препарирането на екземпляра усилията ѝ започнали да дават резултат. След няколко неуспешни опита за връзка Джеймс Ленард Брайърли Смит от Университета „Роудс“ в Греъмстаун – днешния Маханда – отговорил на писмото ѝ. Към него Кортни-Латимър била приложила и груба скица на необичайната риба.

Смит бил заинтригуван и на 16 февруари 1939 г. пристигнал в музея. Реакцията му при вида на екземпляра била повече от красноречива.

„Макар да бях подготвен за това, което ще видя, първата среща с рибата ме порази като нажежена до бяло вълна. Разтреперих се, почувствах се странно и цялото ми тяло настръхна“, пише Смит в книгата си Old Fourlegs: The Story of the Coelacanth.

„Стоях като вкаменен. Да, нямаше и сянка на съмнение – люспа по люспа, кост по кост, перка по перка, пред мен стоеше истински целакант“, пише още той.

Откритието предизвикало истински шок в световната научна общност. Целакантите изчезват от фосилните данни приблизително по времето, когато загиват динозаврите, поради което учените смятали, че и тези риби са изчезнали преди около 66 милиона години. Със сигурност никой не очаквал представител на подобна древна група да се появи в обикновена рибарска мрежа.

Подобни находки продължават да променят представите ни за древните риби и първите стъпки на гръбначните животни към сушата, тъй като новите фосилни свидетелства невинаги се вписват в утвърдените научни представи.

Риба от далечното минало, оцеляла до наши дни

Рибата получила научното име Latimeria chalumnae – в чест на наблюдателната кураторка и на реката близо до мястото, където била открита. Смит се включил активно в търсенето на други представители на тази древна група и 14 години по-късно бил открит втори целакант.

Днес се смята, че в океаните живеят поне два вида – L. chalumnae и индонезийският целакант L. menadoensis.

Особено интересни за учените са характерните месести перки на тези риби. Въпросът как перките на древните риби са се променяли в хода на еволюцията и как гръбначните животни са осъществили прехода от водата към сушата продължава да вълнува изследователите и днес.

Според Международния съюз за защита на природата целакантите са критично застрашени. Оцеляването им до наши дни обаче е и ярко напомняне за огромното значение на музейните колекции и внимателното изследване на образците, съхранявани в тях – както и за ролята на хората, които умеят да разпознаят необичайното там, където други не биха го забелязали.

Защо ролята на Марджъри Кортни-Латимър е толкова важна

„Всички знаем класическата история за откриването на целаканта от Марджъри Кортни-Латимър край Южна Африка. Разбира се, тя не е първият жив човек, виждал целакант, но е човекът, който е имал необходимата подготовка, за да разбере, че пред нея има нещо необичайно“, казва Брайън Сидлаускас, директор на Института за изследване на биоразнообразието към Университета „Тюлейн“, където се съхранява най-голямата колекция от запазени риби в света.

„Това е представител на група, за която се е смятало, че е изчезнала преди около 66 милиона години, а ето че един екземпляр е изваден с траулер край бреговете на Южна Африка“, добавя ихтиологът.

„Тя е имала научната подготовка. Била е учила, работила е в лаборатория и е знаела как да разпознава различните видове риби. Именно затова е могла да погледне този екземпляр и да каже: ‘Това е нещо ценно и трябва да го запазим’“, обяснява той.

Добре запазените находки понякога могат да разкрият неподозирани подробности за еволюцията на живота. Така например учени откриват почти съвършено запазено сърце във вкаменелост на риба на 380 милиона години – поредно доказателство колко много информация за далечното минало може да се крие в един-единствен образец.

След откритието на Кортни-Латимър през 1938 г. живи целаканти са наблюдавани още няколко пъти. Въпреки това тези необичайни древни риби все още крият множество загадки и учените имат много да научат за тях.

Оказва се дори, че определението „живи вкаменелости“ не разказва цялата история. Едва сравнително наскоро учените установяват, че целакантите съвсем не са останали напълно непроменени в продължение на милиони години, а носят десетки по-съвременни еволюционни изменения.

Източник: IFLScience; превод и редакция: Владимир Тодоров