Всяка година милиарди куки, милиони капани и стотици хиляди километри риболовни корди и мрежи падат в океаните и моретата заради търговските риболовни предприятия. Веднъж изгубено, това оборудване продължава да впримчва безпомощните морски обитатели – феномен, известен като „призрачен риболов“.
Сега австралийски изследователи ни дават възможност да погледнем на този индустриален отпадък от друг ъгъл – те изчисляват, че всяка година в морската среда попада риболовна корда, която би могла да обвие Земята цели 18 пъти.
„Данните, които ни позволиха да направим тези изчисления, идват директно от самите рибари…“, казва морският социоеколог Келси Ричардсън от Университета на Тасмания.
Ричардсън и колегите ѝ интервюират 450 рибари от 7 различни държави по въпроси, свързани с потреблението и загубата на рибарско оборудване, както и различните фактори, които според тях допринасят за това смъртоносно замърсяване.
Оказва се, че това, което влияе най-много на загубата, е типът на морския съд. „Пропорционално малките рибарски плавателни съдове губят повече оборудване“, пише екипът в своя научен труд. Това означава, че по-големите вероятно притежават по-добра навигация и технологии за риболов, които свеждат загубите до минимум.
Също така много по-голяма част от мрежите, които падат на дъното, се губят в сравнение с тези, които събират улов в плитчините. Този тип риболов е и изключително вреден за средата. Изглежда, че финансовите рискове за рибарите също са високи предвид огромното количество изгубени мрежи. Около ¼ от целия улов на морски обитатели се осъществява именно чрез тази практика на хвърляне на мрежи директно до дъното на океаните и моретата.
Най-често изгубваният тип мрежи е гъргър. Лошото време също допринася за риска от загуба на оборудването.
Ако продължаваме със същото темпо, след 65 години в океаните и моретата ще има достатъчно мрежи, че да покрием цялата планета, обяснява екипът в The Conversation. Тук дори не се включва оборудването, изгубено по време на любителския риболов.
Въпреки че всички видове отпадъци създават проблеми за морските екосистеми, риболовното оборудване оказва непропорционално по-голямо въздействие върху дивата природа, защото е създадено специално с идеята да улавя и убива животни, обясняват изследователите.
Призрачният риболов влияе и на застрашените видове, тъй като на практика не дискриминира. Акулите и скатовете, чиято популация е намаляла със 70 процента за последните 50 години, се оплитат в мрежи и се нараняват от куки постоянно. Изследване от 2019 г. открива 1000 случая на оплетени акули и скатове.
Изследването е публикувано в Science Advances.
Източник: Science Alert
