Хората, които практикуват риболов за удоволствие, често оправдават поведението си, настоявайки, че рибите не изпитват болка или нямат нервни окончания в устата. Лин Снедън от Университета на Ливърпул обаче развенчава този мит. Напротив, според нея люспестите обитатели на океана изпитват болка по начин, който е доста сходен с човешкия. Нейните открития са публикувани в Philosophical Transactions of the Royal Society B.
Морският вид Cymatogaster aggregata, който се храни посредством техника на засмукване, консумира по-малко храна, след като е уловен с рибарска кука, отколкото по безвреден начин. Златните рибки, които са ударени с леко електричество в онази част на аквариума, в която са привикнали да се хранят, я избягват през следващите 3 дни. Това показва трайните ефекти на болката, която са изпитали. Екстремната топлина също има отрицателно влияние върху поведението на рибките данио и златните рибки. То може да се облекчи с болкоуспокоителни лекарства.
Много риби променят поведението си след болезнено преживяване. Те могат да станат по-малко активни, да спрат да се хранят, да започнат да хипервентилират или дори да се опитват да разрият засегнатата област (както ние правим, когато ни боли някой пръст например).
„Когато рибите получат болезнени стимули по устните си, те се опитват да ги разтрият по страните на аквариума, както ние самите разтриваме палец, който сме наранили“, казва Снедън.
Техните реакции към болката са сериозни, тъй като започват да се хранят по-малко и използват цялата си енергия, за да я „успокоят“. Промените в поведението след болезнени преживявания намаляват, когато рибите получат болкоуспокоителни. Това показва, че именно болката предизвиква всички поведенчески странности.
Снедън отбелязва, че въпреки че рибите и бозайниците си приличат по начина, по който възприемат болката, рибите живеят в различна среда от сухоземните бозайници. Съответно – те са изложени на различни опасности, които могат да я предизвикат.
Източник: FLScience
