Най-интересните факти за рибите

04 януари 2019 г., 13:44
352

Shutterstock

Дали златка рибка, гупа или шаран – рибите са предпочитани домашни любимци навсякъде по света. Но в сравнение с другите животни знаем малко за тях. Замисляли ли сте се някога защо рибите имат люспи или дали им прилошава, когато морето се вълнува? Не? Тогава е крайно време да се запознаете по-отблизо с пъргавите подводни обитатели. Те крият доста изненади и през вековете са развили интересни механизми, които им гарантират оцеляването в моретата и океаните на Земята. 

Имат ли нужда рибите да пият вода?

Въпреки че през целия си живот са заобиколени от вода, рибите, разбира се, трябва редовно да приемат течности. Защото и при тях, както при всички животни и растения, важи принципът „без вода няма живот“. Но за разлика от нас, сухоземните жители, сладководните риби не си набавят водата активно чрез пиене, а я всмукват автоматично чрез лигавиците и пропускливата си външна обвивка. Това се дължи на факта, че солното съдържание в телата на животните е по-високо, отколкото в заобикалящата ги среда и затова водата преминава в рибите сякаш от само себе си, за да поправи това несъответствие (принцип на осмозата). 

По различно стоят нещата при соленоводните риби: тук солното съдържание на водата е по-високо отколкото в тялото на рибата. Затова животното непрекъснато губи вода. За да компенсира тази загуба на течности, рибата трябва да пие. Но тъй като водата трябва да се обезсоли, майката природа е дарила водните обитатели с различни хитри приспособления: някои видове използват например хрилете си, други разполагат със специални жлези, които превръщат морската вода в питейна. Накрая рибите отделят излишната сол чрез червата си.

Могат ли рибите да спят?

На този въпрос отговаряме с едно категорично „да“. За да посрещнат предизвикателствата на деня и да презаредят батериите си, рибите също имат нужда от сън.

Във всеки случай при тях не е така лесно да се забележи кога дремят, както при хората. Рибите нямат клепачи и спят с отворени очи. Техният сън се различава от човешкия и в друго отношение: въпреки че сърдечният им ритъм се забавя и разходът на енергия намалява, според изследванията рибите нямат фази на дълбок сън. Те изпадат в нещо като полусън, който лесно може да бъде прекъснат от най-лекото движение или вълнение на водата. Така и трябва, защото дълбоко заспалата гупа или неонова тетра би станала лесна плячка на изгладнелите хищни риби. Освен това повечето риби се оттеглят, когато стане време за сън. Някои зеленушки и морски котки например се заравят в пясъчното дъно, а кораловите рибки се крият в кораловите рифове.

Защо рибите имат люспи?

За повечето видове риби люспите са незаменими, тъй като заздравяват рибешкото тяло и го предпазват от ожулване в подводни растения или камъни. Пластинките са подредени застъпващо се и се състоят от рогов материал, подобен на този, от който са изградени човешките нокти. Обогатени допълнително с варовик, те са едновременно твърди и гъвкави и позволяват на рибите да се провират с лекота през тесни скални цепнатини или входове на пещери. Понякога се случва някоя люспа да се откъсне. Това обаче не е страшно, защото по правило бързо израства отново.

Който е пипал риба, знае освен това, че тези създания са много хлъзгави. Това се дължи на тънката лигавица, с която са покрити люспите. Тя защитава рибите от проникването на бактерии и им помага да се плъзгат по-лесно през водата.

Добре ли виждат рибите?

Подобно на човешките, рибешките очи са снабдени с лещи, които им позволяват да виждат пространствено и да възприемат цветове. За разлика от хората обаче рибите могат да различават предмети и обекти само от непосредствена близост (до 1 метър), защото не са способни да променят зениците си чрез движението на ириса.

Но това не е проблем – в природата няма нищо случайно. В края на краищата много риби живеят в мътни и тъмни води, така че не би имало смисъл от по-остро зрение.

Освен това рибите разполагат с допълнителен сетивен орган – така наречената странична линия. Тя се намира директно под кожата и се простира по дължина от всяка страна на животното, от главата до върха на опашката. Благодарение на нея рибата усеща и най-слабите промени във водния поток и веднага забелязва приближаването на неприятел, предмет или апетитна хапка.

Защото водното налягане не премазва рибите?

Ако ние, хората, се потопим на няколко метра дълбочина, може да се изложим на опасност. Защото колкото по-надълбоко потъваме, толкова повече се увеличава налягането на водата върху тялото ни.  На 11 километра дълбочина например върху нас се разпределя теглото на около 100 000 автомобила и е напълно невъзможно да оцелеем без скафандър. Толкова по-впечатляващ е фактът, че някои видове риби плуват невъзмутимо дори на такава дълбочина и изглежда не усещат налягането. Как се случва това?

Обяснението всъщност е просто: за разлика от сухоземните жители клетките на рибите не са пълни с въздух, а с вода, която не подлежи на свиване. Може да се стигне най-много до проблеми с плавателния им мехур, но при дълбоководните риби той или се поддържа от мускули, или изобщо липсва.

Освен това има видове, които живеят на особено голяма дълбочина и никога не напускат обиталището си, защото биха експлодирали на повърхността на водата, където налягането е по-ниско.

Могат ли рибите да говорят?

Разбира се, между рибите не е възможна такава комуникация, каквато има между хората. Въпреки това те разполагат с различни механизми, за да се разбират помежду си. Докато рибите клоун например тракат с хрилните си капаци и така пропъждат неприятелите от своя участък, рибите, наречени сладки устни, общуват, като си трият зъбите едни в други.

Херингите също са развили интересна форма на комуникация: те изтласкват въздух от плавателния си мехур в аналния канал и по този начин произвеждат звук, наподобяващ пръцкане. Най-вероятно рибите използват тази форма на общуване, когато плуват на стада. Изследователите са установили, че честотата на пръцкащите звуци се увеличава пропорционално на броя херинги, които се намират в общностна група.

Но голяма част от общуването на подводните обитатели се осъществява не чрез звуци, а чрез движения и цветове. За да впечатлят любимия или любимата си, много риби например изпълняват „брачни танци“ или се перчат с ярко оцветената си люспеста премяна.

Разболяват ли се рибите от морска болест?

Едва корабът е напуснал пристанището и вече ви заболява глава, облива ви пот и ви се повдига? Класически случай на морска болест. Но как стоят нещата при морските обитатели, които всеки ден трябва да се борят с вълненията? Имунизирани ли са срещу морска болест?

За съжаление не. Защото също като хората и рибите имат органи на равновесието, разположени съответно отляво  и отдясно на главата. Когато рибата е размятана насам-натам от бурното море, тя може да загуби ориентация и да изпита симптомите на морската болест. Потърпевшите риби започват да се въртят, като по този начин се мъчат да овладеят положението. Ако този техен опит се провали и им призлее още повече, рибите могат дори да повърнат!

В естествената им среда обаче на рибите се налага сравнително рядко да се справят с морската болест, защото, когато морето се вълнува силно, те просто се гмуркат по-надълбоко, за да избегнат прилошаването. Друга е ситуацията обаче, когато ги изтеглят рязко нагоре в рибарската мрежа или – солидно опаковани – ги превозват с кола. За да не възприемат пристигането в новия си дом с чувство на гадене, много рибовъди се въздържат да хранят питомците си преди транспортиране.

Цветелина Велчева

Ключови думи:
Коментари