На кухненския плот имате кафеникави банани, а в хладилника - омекнала салата?

Ако е така, далеч не сте единствени. Проучванията показват, че австралийските домакинства изхвърлят средно около 30% от храната, която купуват — или 2,5 милиона тона годишно.

Но в условията на криза с разходите за живот, когато всичко — от горивата до хранителните продукти — поскъпва, разхищаването на храна се усеща особено болезнено.

Икономическият натиск кара все повече австралийци да прибягват до услуги за хранителна помощ. Мнозина купуват и по-малко пресни продукти, а това ги подтиква да поемат повече рискове, свързани с безопасността на храните.

С малко повече знания и креативност обаче можете да спасите част от храната, без да излагате здравето си на риск.

Видимият мухъл е сигурен знак, че храната е развалена.  (Peaky Frames/Unsplash)

Не поемайте излишен риск

Важно е да се знае, че не всяка храна може да бъде спасена. Някои продукти вече може да са станали опасни за консумация.

Ето четирите основни признака, за които трябва да следите:

  1. Видим мухъл
  2. Слузест слой
  3. Изтичане на течност
  4. Силна или кисела миризма

Ако при дадена храна забележите един или повече от тези признаци, най-добре е да я изхвърлите. Така ще намалите риска от хранително отравяне, което може да причини болки в стомаха, гадене, повръщане и диария.

Други промени обаче — като сбръчкване, покафеняване и изсъхване — често са просто признаци на стареене, а не непременно на опасно разваляне.

Плодове

Кафявите или почернели банани може да не изглеждат особено апетитно, но са напълно безопасни за бананов хляб, палачинки или смутита.

Все пак е добре да държите старите банани далеч от пресните. По-тъмните банани отделят етиленов газ, който ускорява узряването на останалите плодове.

Старите ябълки може да изглеждат сбръчкани, защото постепенно губят вода. Именно такива ябълки обаче са отлични за задушаване, печене или настъргване.

За съжаление, не всичко в хладилника може да бъде спасено. . (Ernest Brillo/Unsplash)

Кората на цитрусите — например на лимони или портокали — с времето става твърда и суха. Въпреки това можете да използвате настърганата кора в печива и мармалади, а вътрешността — в напитки, дресинги и маринати.

Ако забележите мухъл върху по-големи и твърди плодове, обикновено е безопасно да го изрежете. Важно е обаче да отстраните мухлясалата част с достатъчно голям запас — поне няколко сантиметра около нея.

Ако мухълът е върху меки или дребни плодове, като горски плодове, най-добре е да ги изхвърлите.

Зеленчуци

Омекналите или сбръчкани зеленчуци са загубили влага, но това не означава непременно, че са развалени. Можете да ги изпечете, намачкате или пасирате и да ги добавите към най-различни ястия — от супи до къри.

За да съживите листни зеленчуци като спанак или кейл, можете да използвате накисване в ледена вода. За целта отделете листата и ги оставете в студена вода поне 30 минути, за да се хидратират отново.

При твърди зеленчуци като картофи, моркови и тиква, увредените или натъртени участъци често могат просто да се изрежат. При картофите обаче трябва да внимавате за силно позеленяване или покълване, защото те съдържат естествени токсини, които могат да бъдат вредни, ако се приемат в големи количества.

Понякога върху гъбите се появява пухкав бял налеп. Обикновено това не е мухъл, а мицел — част от кореновата система на гъбите.

Мухъл може да се развие и върху гъби, но най-често се появява като отделни, ярко оцветени петна в синьо, зелено, сиво или жълто.

Зърнени храни

Най-добре е да изхвърлите всеки мухлясал хляб. Причината е, че мухълът се разпространява по-лесно в порести храни, каквито са хлябът и сладкишите. Затова и темата защо не бива да се яде дори „чистата“ част на мухлясалия хляб е толкова важна.

Старият, но немухлясал хляб обаче може да бъде спасен — например като го препечете или го превърнете в крутони или галета. Ако съхранявате хляба в суха среда — в кутия за хляб, платнена или хартиена торба — мухълът няма да се развива толкова бързо.

Останалият сварен ориз или паста може да се използва в пържени ястия или запеканки с паста в рамките на няколко дни. Важно е обаче да ги приберете навреме и правилно в хладилника и да ги претоплите добре — докато станат много горещи, или поне до 60°C. Ако ги затопляте в микровълнова фурна, разбъркайте ги, за да се нагреят равномерно.

Винаги изхвърляйте остатъци, които са престояли на стайна температура два часа или повече. В тях може да има бактерии, които не се премахват просто чрез повторно загряване.

Млечни продукти

Често консумираме мляко и кисело мляко направо от хладилника, без да ги готвим или претопляме — стъпки, които биха унищожили бактериите.

Затова е най-безопасно да изхвърлите млечни продукти, чийто срок „използвай до“ е изтекъл. А за да не се развалят преждевременно, използвайте само чисти прибори за сервиране и ги връщайте бързо в хладилника.

Ако обичате меки сирена, но забележите мухъл върху тях, изхвърлете целия блок или цялата пита. Причината е, че корените на мухъла могат да проникнат дълбоко в сиренето.

Твърдите сирена, като пармезан, не са толкова податливи на мухъл. Затова често можете да изрежете засегнатите участъци, като оставите щедър запас около тях. Правилното съхранение — например увиване във восъчна хартия или хартия за печене и поставяне в съд — може да помогне на сиренето да издържи по-дълго.

Има много начини да спасите храна, която вече не е в най-добрата си форма, но все още не е развалена. Като спазвате няколко прости правила за безопасност на храните и мислите малко по-нестандартно, можете едновременно да намалите отпадъците и да спестите пари. А когато говорим за по-мащабно намаляване на хранителните отпадъци, решенията започват както у дома, така и в системите, които управляват пътя на храната до нас.

Автор: Ема Бекет (Emma Beckett), старши преподавател по хранене и хранителни науки, Австралийски католически университет (Australian Catholic University).

Тази статия е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с любезното съгласие на нейната авторка. Прочетете оригиналната статия тук.