В ЕС ежегодно се изхвърлят около 88 милиона тона храни — от храната в чиниите, която не изяждаме, до продукти с изтекъл срок на годност и остатъци от реколти. Това се равнява на 170 килограма на човек.

Все по-спешна става нуждата от намаляване на хранителните отпадъци. С нарастващия глад по света разхищаването на храна представлява етичен въпрос, тъй като изостря свързаната с храната несигурност, като лишава бедните от ресурси, от които имат голяма нужда. Разлагането на изхвърлената храна в депата за отпадъци също така допринася за изменението на климата, загубата на биоразнообразие и замърсяването.

Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие хранителните отпадъци допринасят за 8 % от общите глобални емисии на парникови газове.

Има начин проблемът да бъде решен. Тъй като голяма част от хранителните отпадъци се получават още в чинията, изследователите използват цифрови технологии, за да върнат устойчивостта „в менюто“.

Споделеният проблем е наполовина решен проблем

И докато поради високата гъстота на населението урбанизацията е основният виновник на арената на разхищаването на храни, профилът на града може да бъде идеален за едно от решенията: споделянето на храна. Един амбициозен проект, ръководен от професор Анна Дейвис от факултета „География, околна среда и общество“ на колежа „Тринити“ в Дъблин, отваря достъпа до схеми за оползотворяване на отпадъците в разрастващите се градове.

Професор Дейвис стои зад SHARECITY – спечелил награди проект, който проучва инициативи за споделяне на храна в градовете. По своята същност много от тези инициативи целят намаляване на хранителните отпадъци: независимо дали това става чрез събиране на остатъци от реколта, управление на центрове за преразпределение на храна или на социални кухни, използващи годните за консумация излишъци. Като проучва споделянето на храна в градовете посредством информационните и комуникационни технологии (ИКТ) (приложения, уеб страници и социални медии), проектът изследва какво е значението на този високотехнологичен отговор за прехода към устойчива храна.

Изследването отговаря на въпроси за последиците от споделянето на храна в градовете и пречките и предизвикателствата, пред които е изправено споделянето, както и къде и как тези инициативи могат да станат по-ефективни. „Тъй като проектът се фокусира върху организациите за споделяне на храна, които използват ИКТ, от бюрата си успяхме да определим цифровата следа на тяхната дейност, а след това използвахме публичните им профили, за да картографираме и категоризираме дейностите“, пояснява тя.

От началото на проекта през 2016 г. професор Дейвис и нейният екип разширяват изследването от базата си в Дъблин до градове в Европа, Азия, Австралия и Северна Америка. Започналото като идея да се проучат ролята и въздействието на технологиите в инициативи за споделяне на храна в градовете прераства в обширна интерактивна база от данни с отворен достъп, която картографира споделянето на храна в градовете на шест континента.

Освен това е разработен онлайн, безплатен инструментариум за оценка на въздействието, наречен SHARE IT, за инициативи за споделяне на храна, с който се измерва и съобщава приносът им за устойчивостта. Освен това по проекта се създават сценарии за бъдещето и той завършва с манифест за устойчиво споделяне на храна.

Според професор Дейвис стратегията на проекта по отношение на социалните мрежи и онлайн медиите е била важна, тъй като инициативите за споделяне на храна често не се забелязват. След търсене на нови инициативи сред широката общественост, тя казва: „Наистина трябваше да научим за случващото се от обикновените хора. Революционизирането на хранителната система трябва да бъде пригодено към местните обстоятелства.“

Схемите, популяризирани в онлайн базата от данни, варират от споделяне на традиционни знания за листни зеленчуци в Кения до платформи в подкрепа на нови подходи. Такъв пример е инициативата City Labs в Будапеща, която свързва политици, изследователи и обучаващи, за да работят върху своите визии за инициативата ХРАНИ 2030 на ЕС, която има за цел да гарантира бъдещите продоволствени системи на Европа чрез научни изследвания и иновации.

„Шестгодишната работа кулминира в наградения от Европейския научноизследователски съвет проект SHARECITY, създал не само базата данни SHARECITY100, която картографира повече от 4000 инициативи и е преглеждана хиляди пъти от хора от 93 държави, но също и специален инструментариум за определяне на въздействията на тези инициативи върху устойчивостта – платформата SHARE IT и манифест за устойчиво споделяне на храна“, казва професор Дейвис.

Потоци от отпадъци възвръщат стойността си

Обръщайки поглед от града към селото, изследователите с умения в цифровите технологии посаждат и семената на технологичните иновации, за да се увеличи стойността на отпадъка в хранително-вкусовата промишленост. Потенциалът за оползотворяване на материали от отпадъците може да достигне до 60% според д-р Тамара Фернандес от технологичния център CEIT в Испания.

Като координатор на проекта MODEL2BIO д-р Фернандес работи по огромна симулация на производствените вериги в отрасъла.

Течността, която се губи при разделяне на млякото за производството на масло и сирене например съдържа ценни съставки за оползотворяване. А ако останем в млекопреработващия отрасъл и погледнем само в супермаркетите, ща видим как изрезките от сирене остават на пода при рязането на сирена с машина.

„Ще бъде направена симулация на цялата верига на стойността, като се предоставят препоръки от холистична гледна точка, включваща технически, икономически, екологични и социални фактори,“ пояснява д-р Фернандес.

Съвременното управление на отпадъците, което в най-лошия си вариант включва изхвърляне в депо за отпадъци, трябва да се подобри, за да бъдат постигнати целите на ЕС. Идеята зад MODEL2BIO е да се преразгледа преработката на селскостопански продукти и обичайните отпадъчни продукти и потоците от отпадъци да се използват в друг отрасъл.

„Съществуват фирми от хранително-вкусовата промишленост, които третират и управляват своите потоци от остатъци като отпадък, без да знаят, че те може да послужат като суровини за друг отрасъл, близо до техните обекти.“ Освен това фирмите често управляват своите потоци рутинно и пренебрегват евентуалната стойност на вторичните продукти.

Когато линията се извива, за да стане кръг

След събиране на информация в продължение на година втората година ще се събират сведения от други държави, за да се направи сравнение. „Става въпрос за подбиране на отпадъците с най-голям потенциал, за да бъде по-голяма печалбата на фирмите от хранително-вкусовата промишленост и да се намали въздействието върху околната среда“, казва д-р Фернандес.

Прогнозите за въздействието на системата MODEL2BIO са оптимистични: предназначените за депата за отпадъци остатъци от хранително-вкусовата промишленост намаляват с 10 %, а общите емисии на въглероден диоксид спадат с 20 %. Плюс това една трета от отпадъка може да послужи за ресурси за други биотехнологични индустрии.

„Искаме да разработим инструмент, който дава възможност на всички членове по веригата на стойността в хранително-вкусовата промишленост да преминат от линейна икономика, която изхвърля отпадъците си, към кръгова икономика, при която те се рециклират“, казва д-р Фернандес.

Отпадъкът от хранително-вкусовата промишленост е потенциален заместител на ресурси от изкопаеми горива, като например компост. Този отпадък има важна добавена стойност, ако се използва като изходна суровина за биотехнологични производства. Сместа от молекули и разликите между отделните партиди обаче затрудняват неговото оценяване и употреба.

И да подчертаем отново, извършваната в момента работа притежава всички отличителни белези на задача, идеална за обработване на големи обеми от данни и симулация на модели. Анализът на видовете микроби в потоци от остатъци в хранително-вкусовата промишленост разкрива, че те влияят на ферментацията на бирата например.

„Дори когато ограничихме броя култури до месо, зеленчуци, млечни и алкохолни напитки, има толкова много променливи, че е невъзможно да се вземат устойчиви решения за използване на техните отпадъчни продукти без намесата на цифровите технологии“, заключава д-р Фернандес.

Изследването в тази статия е финансирано от ЕС. Тя е публикувана първоначално в Horizon, списанието за научни изследвания и иновации на ЕС.