Историята на бензина в резервоара на автомобила ви започва – доколкото този израз е уместен – преди около 360 милиона години. Това е много преди появата дори на първите динозаври. Въпреки популярната представа, че колите се движат благодарение на „експлодиращи тиранозаври“, петролът всъщност се е образувал основно от древни водорасли и планктон. След като е прекарал толкова време под земята, изглежда особено несправедливо, че попада в ръцете ни тъкмо когато срокът му на годност е на път да изтече.
Ако се чудите защо определени райони на планетата разполагат с особено богати петролни залежи, геоложката история обяснява и огромните количества нефт в Близкия изток.
Колко време е необходимо, за да се развали бензинът?
Да, бензинът наистина се разваля. Постапокалиптични истории като "Последните оцелели" (The Last of Us) и "Лудият Макс" (Mad Max ) ни показват светове, в които гориво, престояло с години или дори десетилетия, все още може да се използва и е изключително ценно. В действителност обаче ситуацията вероятно би включвала по-малко „скачаме в изоставения шевролет и се измъкваме с пълна скорост“ и повече „напразно се опитваме да запалим двигателя, задръстен с лепкави отлагания, докато вдишваме една от най-отвратителните миризми, които сме усещали“.
„Бензинът наистина има срок на годност“, потвърждава Мат Крисара в своя статия за Popular Mechanics. „Ако остане неизползван в резервоара на автомобила, той може да се развали само за четири седмици.“
При правилно съхранение този срок може да бъде удължен. „Горивото, съхранявано в подходящи туби и при необходимите условия, обикновено издържа между три и шест месеца“, обяснява Крисара. „При оптимални условия стабилизаторите за гориво могат да удължат срока му на годност до период между една и три години.“
Защо бензинът се разваля?
За да разберем по какви начини горивото може да се развали, първо трябва да разгледаме какво всъщност представлява бензинът – а отговорът никак не е прост.
Веществото, което наливате в резервоара на автомобила, се различава значително от суровия нефт, извлечен от земните недра стотици милиони години след измирането на древните водорасли. Разбира се, най-общото описание и на двете е едно и също: смес от въглеводороди с различна молекулна маса, при чието изгаряне се освобождава енергия.
Преди да стигне до бензиностанцията обаче, суровият нефт преминава през редица важни преобразувания. По-тежките въглеводороди се отделят, а горивото остава смес от парафини (алкани), олефини (алкени) и циклоалкани (нафтени). В процеса на преработка се отстраняват примеси като сярата, след което към бензина се добавят етанол, антикорозионни вещества и други съставки, предназначени да подобрят работата на автомобила.
Въглеводородите от изкопаемите горива се използват не само за производството на бензин, дизел, керосин и мазут. Те служат и като изходна суровина за пластмасите, които имат значителен въглероден отпечатък още преди да се превърнат в отпадък.
Проблемът с етанола и влагата
Някои от веществата, добавяни към бензина, могат да създадат проблеми при продължителното му съхранение. Да вземем например етанола. Той се прибавя към горивната смес заради високото си октаново число, както и заради предполагаемата му способност да намалява – макар и съвсем слабо – въглеродния отпечатък на автомобила, който поглъща изкопаеми горива.
Учени разработват и по-устойчиви методи за получаването му, включително процес, който превръща въглеродния диоксид директно в етанол. Етанолът обаче притежава свойство, което създава проблеми при съхранението на бензина: той е хидрофилен, тоест привлича водата и лесно се свързва с нея.
„Ако бензинът ви съдържа етанол, той може да започне да поглъща водни пари от въздуха и да ги задържа в горивото“, обяснява инженерът-химик Ричард Стенли пред Live Science. „Не искате вода в двигателя си, защото тя предизвиква корозия в системата.“
При окисляването се образуват лепкави отлагания
Следващият проблем са олефините. Тъй като представляват въглеводороди с двойна връзка между два въглеродни атома, тези молекули са особено податливи на процес, наречен окисление. Те започват да реагират с кислорода във въздуха и образуват неприятна лепкава твърда маса, която може да задръсти двигателя.
„След като разваленият бензин попадне в горивопровода, лепкавата маса може да се отдели. Вероятно няма да запуши напълно горивната линия, но може постепенно да започне да я блокира“, казва пред Live Science Джеймс Спейт – независим консултант по горива и околна среда и автор на над 100 книги и научни публикации, посветени на преработката на петрол.
„Почти бихме могли да кажем, че образуването на отлагания в горивопроводите прилича на атеросклероза“, допълва той, сравнявайки натрупването на лепкава маса в автомобила с образуването на холестеролни плаки в човешките артерии.
Летливите съставки постепенно се изпаряват
Това обаче не е единственият начин, по който бензинът губи качествата си. Горивото се състои само от най-леките въглеводороди, съдържащи се в суровия нефт – обикновено вериги с не повече от 12 въглеродни атома. Ако бъде оставено да престои твърде дълго, част от тези молекули могат просто да се изпарят.
Това създава особени проблеми, ако през лятото се опитате да запалите автомобил с бензин, останал в резервоара още от зимата, предупреждава Спейт. Петролните компании променят съотношението на въглеводородите в бензина според сезона, така че горивото да бъде по-подходящо за горещото или студеното време. Зимният бензин се изпарява много по-лесно от летния.
„Ако просто оставите бензина да престои, с течение на времето той вече няма да се държи по начина, по който очаквате“, казва Стенли пред Live Science.
По думите му бензинът е „като виното“: „Щом отворите бутилката, съдържанието ѝ започва да се разваля.“
Какво да направите, ако бензинът се е развалил?
Решавате да покарате автомобила, но установявате, че резервоарът е пълен с мътна оранжева течност, която мирише – по думите на Крисара – „като стар чорап от фитнеса, накиснат в мляко и оставен да гние с години“. Какво трябва да направите?
Според британската компания за автомобилни услуги RAC отговорът зависи от количеството гориво в резервоара. „Ако той е пълен със старо гориво – особено със стар дизел – възложете източването му на автосервиз или на специализирана мобилна услуга“, съветват от компанията.
Ако количеството е по-малко, може да има и по-евтино решение. „Ако подозирате, че бензинът или дизелът са застояли, най-добре е да опитате да допълните резервоара с прясно гориво от бензиностанция“, пишат експертите.
Как да удължите срока на годност на бензина?
Разбира се, по-разумно е още от самото начало да съхранявате бензина така, че да запази качествата си възможно най-дълго. „Основните врагове на съхраняваното гориво са кислородът, водата и топлината“, обяснява пред Popular Mechanics Уилям Нортроп, професор по машинно инженерство в Университета на Минесота. Следователно, ако искате бензинът да издържи по-дълго, трябва да ограничите най-вече въздействието на тези три фактора.
За тази цел е добре бензинът да се съхранява в подходящ съд, който е почти пълен, съветва Нортроп.
„Част от летливите компоненти ще се изпари – обяснява той, – но след като концентрацията им в газовата фаза стане достатъчно висока, те вече няма да се изпаряват толкова лесно, защото се установява равновесие между количеството им в парите и концентрацията им в течността.“
Още по-важни от това доколко е пълен съдът са условията, при които се съхранява. Дръжте горивото на място с постоянна температура и ниска влажност, съветва Нортроп. И не забравяйте: поради самото си естество бензинът в никакъв случай не е вещество, с което трябва да се борави небрежно.
„Помнете, че бензинът е изключително летлив“, предупреждава Спейт пред Live Science. „Не си струва да се опитвате да съхранявате големи количества. Това може само да ви навлече неприятности.“
„Всичко, което прави бензина дори малко по-летлив от обичайното, се отразява на качествата му“, допълва той и се шегува, че в горещ ден сред тези фактори може да се нареди дори „неправилният начин, по който го поглеждате“.
Независимо дали става дума за съхранението или употребата на гориво, бензинът и дизелът остават част от по-големия проблем с емисиите от транспорта. Именно затова усилията за постигане на въглеродна неутралност включват постепенно намаляване на зависимостта ни от изкопаемите горива.
Източник: IFLScience; превод и редакция: Владимир Тодоров
