Ако има планети около Алфа Кентавър, сега е моментът да ги намерим. Благодарение на текущото местоположение на звездната система астрономи разполагат с възможно най-добрите условия, за да открият нови екзопланети в нашия космически съсед, намиращ се на малко над 4 светлинни години (това на практика е най-близката звездна система до нас). Докато търсенето тече с пълна пара, изследователите спекулират какви свойства би имала една потенциална планета с размера на Земята, намираща се в обитаемата зона на тази система.
Алфа Кентавър се състои от три звезди – Алфа Кентавър A и B (двойка подобни на Слънцето звезди, чието разстояние помежду им варира между това от Слънцето до Плутон и от Слънцето до Сатурн) и Проксима Кентавър – червено джудже, разположено на доста по-голяма дистанция и разполагащо с три планети.
Като се има предвид колко сходни са Алфа Кентавър A и B със Слънцето, както фактът, че са с около 1,5-2 млрд. години по-стари от нашата звезда, откриването на планета, подобна на Земята, ще отвори вратата за множество изключително интересни наблюдения и изследвания. Астрономите обаче все още не са се натъкнали на нещо подобно. В нов научен труд, публикуван в The Astrophysical Journal, екип, ръководен от Хейян Уон от Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих, разглежда химическия състав на двете звезди, за да създаде модел, показващ как би изглеждал един подобен на Земята свят в този район.
„Детайлният анализ предлага нов подход за проучване, който да ни покаже какво бихме могли да очакваме от планети с размера на Земята в обитаемите зони в слънчевия квартал“, пишат авторите.
В геохимичен план учените очакват потенциалната планета да е сходна с нашата собствена. Т.е. мантията ѝ ще е като Земната – в нея ще преобладава силикат, но той ще е обогатен с графит и диаманти. Освен това тя ще може да съхранява водата досущ като нашата собствена планета – т.е. на нея може потенциално да съществува живот.
Т.нар. а-Кен-Земя обаче няма да е съвършен близнак на нашата Земята. Учените очакват, че извънземният свят ще разполага с по-голямо желязно ядро и по-ниска геоложка активност (вероятно без тектоника на плочите). Смята се, че тектониката на плочите е изиграла ключова роля при еволюцията на живота на нашата планета. Ето защо новата планета вероятно ще е по-сходна с Венера в геоложки план, отколкото със Земята.
Що се отнася до потенциалния състав на атмосферата, той е базиран на химикалите, които вече сме открили в системата. Въглеродният диоксид, метанът и водната пара биха били основните компоненти на този моделиран свят. Земята е имала абсолютно същата атмосфера по време на архай – един от основните четири еона в историята на Земята, обхващащ периода от преди 3,9-3,8 до 2,5 милиарда години назад. По това време Земята няма кислородна атмосфера, но се появяват първите анаеробни бактерии. Вулканичната дейност е засилена с чести изригвания. По това време Земята е три пъти по-гореща, отколкото е днес.
Потенциалните сходства са наистина интересни. Следващата цел на екипа обаче е да разшири модела с вариации на масата и радиуса на потенциалния свят. Това би довело до създаването на менажерия от моделни планети, които могат да бъдат сравнени с истинските. Разбира се, ако такива въобще съществуват.
През следващите 12 години Алфа Кентавър A и B ще изглеждат достатъчно раздалечени една от друга, а това от своя страна ще позволи и на сегашните, и на бъдещите ни телескопи (както наземните, така и космическите) да се заемат с търсенето на потенциални екзопланети. Ако има такива, то със сигурност ще ги открием.
Източник: IFLScience
