Витамин B2, известен още като рибофлавин, е жизненоважен за нормалното протичане на редица процеси в организма.
Той помага за поддържането на здрава кожа и участва в разграждането на мазнините. Ново изследване обаче показва, че може да има важна роля и за оцеляването на раковите клетки.
По-конкретно, учените са установили, че раковите клетки могат да използват витамин B2, за да изградят своеобразен защитен щит срещу фероптозата – специфична форма на клетъчна смърт.
Когато клетъчната мембрана бъде увредена, клетката може да бъде насочена към контролирано елиминиране.
Новото изследване, проведено от екип на Вюрцбургския университет в Германия, показва, че когато раковите клетки бъдат лишени от витамин B2, те стават по-уязвими към този контролиран процес на унищожаване.
„Витамин B2 има ключова роля в защитата на раковите клетки от фероптоза – особена форма на програмирана клетъчна смърт“, обяснява биоложката Вера Скафар от Вюрцбургския университет.
Как витаминът подпомага клетъчната защита
Изследователите установяват, че витаминът подпомага действието на протеин, наречен FSP1 (ferroptosis suppressor protein 1, или „протеин 1, потискащ фероптозата“).
През последните години проучванията показват, че FSP1 е от съществено значение за защитата от фероптоза. Той действа наред с друг важен протеин – GPX4 (glutathione peroxidase 4, или „глутатион пероксидаза 4“).
Чрез скрининг на хиляди гени екипът открива, че FSP1 зависи от ген, наречен RFK. Този ген участва и в преработването на витамин B2 във форми, които организмът може да използва.
Допълнителни лабораторни тестове потвърждават този биологичен механизъм: витамин B2 на практика подпомага FSP1 чрез гена RFK.
Розеофлавинът като възможен начин за пробив в защитата
Тестовете показват също, че съединението розеофлавин може потенциално да наруши защитния щит на раковите клетки. При ракови клетки, отгледани в лабораторни условия, този имитатор на витамин B2 изглежда насърчава фероптозата.
Засега резултатите са на много ранен етап, но те очертават възможен подход за атакуване на раковите клетки, без да се нарушава ролята на витамин B2 в здравите клетки.
Розеофлавинът на практика заблуждава раковите клетки да го приемат вместо витамин B2. Важната разлика е, че той не поддържа FSP1 и клетъчната защита по същия начин, по който го прави самият витамин.
Изследователите успяват да покажат как раковите клетки използват витамин B2. (Skafar et al., Nat. Cell Biol., 2026)
Макар механизмът да е сложен, той открива обещаваща посока за таргетирани терапии.
„Тази рамка представлява досега недооценяван подход за усилване на фероптозата в раковите клетки и в други случаи, при които FSP1 подпомага клетъчното оцеляване“, пишат авторите в публикуваната си научна статия.
Витамин B2 не е врагът
Човешкото тяло не произвежда витамин B2 самостоятелно, но той се съдържа в много храни – включително млечни продукти, яйца, месо и зелени зеленчуци.
Изводът от изследването не е, че витамин B2 е опасен. Напротив – той е абсолютно необходим за живота. Проблемът е, че защитата, която витаминът осигурява на раковите клетки, може да затрудни лекарствата, когато трябва да унищожат именно тези вредни клетки.
Тук балансът е особено деликатен, защото фероптозата сама по себе си не е нещо лошо. В правилния момент тя е полезен механизъм, чрез който организмът се освобождава от увредени или ненужни клетки.
Следващата стъпка ще бъде учените да разберат как този механизъм може да бъде насочен конкретно срещу раковите клетки.
В по-далечна перспектива съединение, подобно на розеофлавина, но специално разработено така, че да блокира достъпа на раковите клетки до витамин B2, би могло да доведе до по-ефективни терапии за унищожаване на тумори.
Потенциалът за разширяване на това изследване също е значителен, особено на фона на други опити да се използва метаболизмът на желязото срещу раковите клетки.
Фероптозата има значение и извън онкологията
Фероптозата се задейства от окисление – процес на постепенно химично увреждане, който се натрупва с времето. Смята се, че както оксидативният стрес, така и фероптозата са свързани с редица състояния отвъд рака.
Учените започват да обръщат сериозно внимание на фероптозата едва през последните години, но тя вече се свързва със здравословни проблеми като инсулти и невродегенеративни заболявания.
Възможно е новооткритата роля на B2 във фероптозата да има значение и за бъдещи изследвания в тези области.
„Фероптозата не е важна само при рака“, казва биологът Жозе Педро Фридман Анджели от Вюрцбургския университет.
„Все повече доказателства подсказват, че тя участва и в патологични процеси при невродегенеративни заболявания, както и в увреждането на тъкани след трансплантация на органи или при исхемично-реперфузионно увреждане.“
Изследването е публикувано в Nature Cell Biology.
