В последно време учените успяват да привлекат някои доста необичайни съюзници в битката на човечеството с рака – от отровата на медоносната пчела до близки вирусни родственици на ХИВ патогена. Те модифицират микробите и токсините по такъв начин, че да ги накарат да пренасят различни лекарства.
Едно от основните предизвикателства, пред които са изправени, обаче е по какъв точно туморите потискат имунната система и ѝ пречат да разпознава и унищожава бързо разделящите се клетки.
Сега ново изследване използва отслабен щам на салмонелата и я подтиква да се натрупа около туморните образования. Това от своя страна сигнализира на имунната система за надвиснала опасност. Когато изследователите тестват тази идея при мишки, те установяват, че имунният отговор срещу тумора се усилва, а това от своя страна увеличава продължителността на живота при гризачите.
Резултатите са публикувани в Nature Biomedical Engineering.
По-рано специалисти демонстрират, че Salmonella typhimurium може да се използва за безопасното и ефективно доставяне на различни медикаменти и Джинхуй Ву колегите му от Университета Нанкин в Китай решават да доразвият тази идея и да я използват за пренасянето на сигнализиращи антигени директно към тумора.
Салмонелата е отличен организъм за подобни цели поради две причини – тя разполага със камшиче (или флагелум) - нишковиден протоплазмен придатък (органел), който ѝ позвоялва да се придвижва много по-бързо от останалите видове бактерии. Освен това салмонелата може да увличи имунния отговор към раковите антигени.
Тестовете са извършени върху мишки, които преди това са подложени на радиотерапия. Всяка една от бактериите Salmonella са покрити с положително заредени наночастици, чиято цел е да задържат към себе си отрицателно заредените антигени, отделяни от тумора в резултат на радиацията. Това означава, че туморните антигени, които имунната система ще разпознае, са „опаковани“ по един особено удобен начин извън самия тумор – на практика са подготвени за дендритните клетки, които просто трябва да ги забележат и да предприемат съответните действия.
83 процент от мишките, подложени на това лечение, оцеляват. За сравнение – в контролната група, която получава плацебо, процентът е значително по-нисък – 25. Лечението увеличава и активността на дендритните клетки in vitro и далеч по-високо взаимодействие между туморните антигени и клетките на имунната система.
Изследването показва, че бактериалната терапия е безопасна и ефективна при мишки. Не трябва да забравяме обаче, че турморните взаимодействия при тези животинки често се различават от тези при хората.
И все пак Ву казва в интервю за Scientist, че той и екипът му възнамерява да приложи терапията и при хора. Преди това обаче ще бъдат извършени значително повече тестове, които да установят дали е безопасна.
Източник: IFLScience
