Януари 1940 г. Обединеното кралство е изправено пред сериозен проблем.

Германските нападения срещу корабите, доставящи стоки от чужбина, заплашват да предизвикат тежък недостиг на храна и на практика да принудят страната да капитулира от глад.

Почти незабавно е въведено строга купонна система, която ограничава количествата от определени храни, достъпни за населението – включително основни продукти като захарта.

Десетилетия по-късно проучване показва, че принудителното ограничаване на захарта по време на Втората световна война вероятно е оказало изключително благоприятно и дълготрайно въздействие върху здравето на цяло поколение деца, родени през този период.

Естествен експеримент с продължителност десетилетия

В нова научна статия, публикувана в Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), изследователите анализират здравните данни на 64 761 души, родени в Обединеното кралство между 1951 и 1956 г. Информацията е извлечена от мащабното проучване UK Biobank.

Купонното разпределение на захарта приключва внезапно през септември 1953 г., след което средната ѝ консумация бързо се удвоява.

Като се съсредоточават върху периода 1951–1956 г., обхващащ годините непосредствено преди и след отмяната на ограниченията, учените успяват да сравнят здравословното състояние в зряла възраст на две групи хора. В първата попадат онези, чиито първи 1000 дни – от зачеването до навършването на две години – преминават при купонно разпределение на захарта. Втората включва родените непосредствено след премахването на ограниченията.

Изследователите сравняват и хората, които са прекарали по-голяма част от ранното си детство при ограничен достъп до захар, с онези, родени малко по-късно, но все пак преди отмяната на режима.

Коефициенти на риска от рак според броя на месеците, прекарани при купонно разпределение на храните. Вертикалната прекъсната линия разделя децата, заченати преди края на режима, от родените след премахването на ограниченията. (Zhu & Zhang, PNAS, 2026)

Това не е първият случай, в който учените използват това историческо събитие и необичайните научни данни, които то предоставя.

Предишни проучвания показват, че децата, израснали с ограничен достъп до захар, са изложени на по-нисък риск от хронични заболявания и имат по-малка вероятност да развият болестта на Алцхаймер. Изглежда, че те се радват и на по-добро сърдечносъдово здраве – особено важен резултат на фона на данните, които свързват подсладените напитки с милиони случаи на диабет и сърдечносъдови заболявания.

Но как ограничената консумация на захар се отразява върху риска от рак?

Значително по-нисък риск от няколко вида рак

Новото изследване, проведено от здравните икономисти Чън Джу от Китайския аграрен университет и Уейлун Джан от Кеймбриджкия университет, дава отговор на този въпрос. Резултатите показват значително по-ниска честота на раковите заболявания сред хората, чийто прием на захар е бил ограничен в най-ранния период от живота им.

Тези деца и техните родители не са били изложени на съвременната реклама и на отрупаните рафтове в супермаркетите, които днес ни изкушават с все по-сладки храни, често съдържащи неочаквано големи количества захар. Въпреки това резултатите ни позволяват да надникнем в начина, по който наличието – или отсъствието – на захар в хранителния режим през ранното детство може да повлияе върху здравето десетилетия по-късно.

В сравнение с хората, които не са живели при купонно разпределение, онези, чийто прием на захар е бил ограничен през първите 1000 дни от живота им, са били с 69% по-малко застрашени да развият рак на черния дроб като възрастни. При тях е установена и по-ниска честота на рака на простатата – с 52%, на белия дроб – с 41%, на ректума – с 40%, и на гърдата – с 36%.

Тези резултати допълват нарастващия обем от данни за връзката между хранителните навици и онкологичните заболявания. Неотдавнашно проучване например свърза ежедневната консумация на подсладени напитки с по-висок риск от рак на стомаха.

По-дълги теломери и по-бавно биологично стареене

При хората, израснали с ограничен прием на захар, обикновено се наблюдават и по-дълги теломери – защитните структури в краищата на хромозомите, които предпазват генетичния ни материал и се свързват с дълголетието.

Според изследователите дължината на теломерите при тези хора съответства на приблизително 2,2 години по-малко биологично стареене. Това подсказва, че през целия си живот те са стареели по-бавно и като цяло са се радвали на по-добро здраве от участниците, чието детство не е преминало при подобни ограничения.

Друго интересно откритие е, че при хората, израснали с купонно разпределение на захарта, се наблюдават трайни хранителни навици, запазили се и в зряла възраст. Подобна тенденция не се открива в същата степен сред връстниците им, които не са живели при тези ограничения.

„Поколенията, живели при купонното разпределение, консумират по-малко захар, приемат по-малки количества храна и се хранят по-здравословно и разнообразно дори пет десетилетия след края на тази политика“, пишат учените в своята статия.

Предпочитанието към сладкото може да се формира още в началото на живота

Не можем да бъдем напълно сигурни на какво се дължи този резултат, но изследователите предлагат няколко възможни обяснения.

„Степента на сладост, на която човек е изложен в най-ранния период от живота си, може да оформи вкусовите му предпочитания за много дълго време“, обяснява Джан в The Conversation.

„Изглежда, действат два механизма. Единият е биологичен – храненето в ранна възраст може да повлияе върху развитието на метаболизма, органите и имунната система. Другият е поведенчески – предпочитанието към по-слабо сладки храни, формирано в началото на живота, изглежда, се запазва.“

Наблюдателно изследване с необичайно убедителни резултати

Макар да става дума за наблюдателно изследване, учените твърдят, че внезапното прекратяване на купонното разпределение, което разделя участниците на две ясно обособени групи, създава условия, наподобяващи научен експеримент. Според тях това предоставя своеобразни „причинно-следствени доказателства“ за връзката между приема на захар и риска от рак в зряла възраст.

Доколко подобно определение е оправдано, може да се обсъжда, но самите резултати са пределно ясни.

По време на войната цяло поколение деца е принудено да ограничи консумацията на захар до равнища, сходни с препоръчваните днес от Световната здравна организация за всички хора.

И резултатът? Те са били по-здрави.

Резултатите от изследването са публикувани в PNAS.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров