Викингите определено не били от хората, които се задържали у дома. Само за няколко века те стигнали до различни части на Европа, Средиземноморието, Северна Африка и Близкия изток, а дори и до Северна Америка.

Особено изненадващо свидетелство за тяхното присъствие може да бъде открито в „Света София“ – великолепната джамия в Истанбул, най-големия град в днешна Турция.

„Халфдан беше тук“

През 1964 г. шведската специалистка по руни Елизабет Свердстрьом открива избледнял графит върху мраморна плоча на горния етаж в южната галерия на „Света София“. Повечето знаци са нечетливи, но тя установява, че надписът е рунически, и успява да разпознае част от него – „ftan“. Според нея тя вероятно е част от скандинавското име „Халфдан“.

Някои изследователи дори предполагат, че първоначалният текст е гласял „Халфдан издълба тези руни“ – или, казано по-просто, „Халфдан беше тук“.

Викингски графит в „Света София“, в който вероятно се споменава името Халфдан. Снимка: Hermann Junghans/Wikimedia Commons (CC BY-SA 3.0 DE)

През 1975 г. в северната част на същата галерия е открит втори рунически надпис. Според тълкуване, направено години по-късно, той може да е гласял „Ári m(ade)“ или „Ári m(ade the runes)“ – „Ари н(аправи)“ или „Ари н(аправи руните)“. С други думи: „Ари беше тук“.

Но какво са правили тези викингски автори на графити на Анадолския полуостров преди около 1000 години – на близо 2400 километра от родните си земи в Скандинавия?

Дългата и сложна история на „Света София“

„Света София“ невинаги е била джамия. Тя започва да се използва за мюсюлмански богослужения през 1453 г., след като Османската империя завладява Константинопол – столицата на Източната Римска империя, известна още като Византийската империя.

От 1935 до 2020 г. сградата функционира като светски музей. След като турски съд отменя решението, с което ѝ е даден този статут, тя отново започва да се използва за мюсюлмански богослужения. Днес туристите немюсюлмани могат да посещават горната галерия и да се докоснат до многовековната история на сградата, докато основният етаж е запазен за мюсюлманските богомолци.

Историята на „Света София“ започва през 360 г. – векове преди появата на исляма, – когато върху мястото на езически храм е издигната църква, както често се е случвало в древността. През първите векове от съществуването си тя е унищожавана два пъти от пожари – също често срещана участ за древните църкви. През 537 г., по времето на източноримския император Юстиниан I, храмът е преустроен в грандиозна катедрала.

Викингите в Константинопол

Викингите поддържали тесни връзки с разположената в Източното Средиземноморие империя – както чрез търговията, така и чрез войните. Далечните им пътувания не бива да ни изненадват: скандинавските мореплаватели изминавали хиляди километри и вероятно разполагали с удивително находчиви средства за навигация.

През 860 г. скандинавски воини от народа рус, заселили се по реките между Балтийско и Черно море, нападат Константинопол. С течение на времето враждата отшумява и някои от тези мъже се присъединяват към елитно подразделение на византийската армия – Варяжката гвардия. Нейните членове служат като лични телохранители на императорите.

Мнозина смятат, че графитите в „Света София“ са дело именно на тези въоръжени с брадви воини. През Константинопол обаче преминавали и много други скандинавци – търговци, дипломати и политически изгнаници. Новите археологически и генетични изследвания все по-ясно показват, че викингският свят е бил много по-разнообразен, отколкото дълго време се е смятало.

Напълно в свой стил викингите не оставили след себе си изобилие от материални свидетелства – само няколко небрежно издраскани думи, с които сякаш искали да кажат: „Бяхме тук“.

Източник: IFLScience; превод и редакция: Владимир Тодоров