Вълшебният кристал на викингите

04 септември 2018 г., 12:28
2059

MoreVector / Shutterstock 

Един кораб на викингите закъснява на връщане от новооткритите земи далече на запад. Зимата вече чука на вратата и времето се влошава все повече и повече. Кормчията трябва да държи твърд курс на изток. Къде е обаче посоката към дома?

Небето е облачно. През нощта звездите не се виждат, а дори когато е светло, слънцето трудно си пробива път през облаците и мъглата. Денят е вече доста кратък и през по-голямата му част слънцето осветява небето изпод хоризонта… някъде там.

Висейки на горната мачта, моряк присвива непрекъснато очи, търсейки малко светлинка в облаците, но напразно. Внезапно Лейф Късметлията вижда светла пролука. Веднага посяга към кесията на колана си и вади своя слънчев камък. Вдига го и поглежда през него към пролуката в небесата. Върти кристала, докато той внезапно става жълт. Веднага след това Лейф вика на кормчията „Натам!”, протегнал ръка на изток, в заветната посока към дома.

Това разказва една исландска легенда. Но какъв е този тайнствен камък чудо? Викингите били изключително добри навигатори и кръстосвали с корабите си, преминавайки хиляди километри, между Северна Европа и Северна Америка. Всъщност се смята, че тези морски вълци

са открили Северна Америка стотици години преди Христофор Колумб.

Исландските епоси разказват как викингите са плавали от Берген на норвежкия бряг до Исландия, а след това са продължили до Гренландия и вероятно до Нюфаундленд в Северна Америка. Тези забележителни морски пътешествия са осъществени между 700 и 1000 г. от н.е., преди магнитният компас да пристигне от Китай в Европа. Как са пътували и как са се ориентирали викингите?

Когато плавали по време на полярното лято, те не можели да виждат звездите и разчитали единствено на слънцето. В облачни или мъгливи дни обаче? Те явно са си служили с други методи на ориентиране, тъй като магнитният компас е създаден едва през XIII век. 

На много места във фолклора на викингите се споменава легендарният слънчев камък, с помощта на който тези сурови северняци са намирали пътя си в морето. Правели го, като вдигали камъка високо над себе си и според това как се оцветявал успявали да се ориентират в посоките.
Учените отдавна спорят

дали разказваното в легендите е осъществимо на практика.

През 1967 г. датският археолог Торкилд Рамскоу развива теорията, че слънчевият камък на викингите може всъщност да е бил исландски шпат, наричан още исландски калцит, който е често срещан в района. Прозрачният кристал има свойството да разделя на две слънчевия лъч, който минава през него. Така от другата страна на кристала всъщност се получават два образа. Същото това качество позволява на кристала да става светъл или тъмен, когато е вдигнат към светлина с различна поляризация. Вероятно викингите са шлифовали кристалите, така че при ясно небе те да стават по-ярки, когато ги насочат в посоката на слънцето, обяснява датчанинът. След това повтаряли същия „номер” и при облачно време, когато слънцето вече не се виждало.

Когато Рамскоу за първи път развил теорията си,

тя била приета много добре от научната общност и от широката публика. И така било през следващите 20 години. Навигационните геройства на викингите били много популярни, особено пътешествията на Ейрик Червения и неговия син Лейф Ейриксон-Късметлията около 1000 г. от н.е. През 90-те години на миналия век обаче тази теория е поставена под съмнение, тъй като така и не са намерени реални доказателства за навигацията на викингите.
Теорията на Торкилд Рамскоу все пак е на път да се потвърди от ново изследване на френски учени от Университета на Рен. Те направили експерименти с

кристал от исландски калцит, открит на палубата на кораб

от елизабетинската епоха, потънал през 1592 г., само 4 години след потапянето на Испанската армада. Новите опити на д-р Ги Ропар и екипа му показали, че кристалът може да открива местонахождението на слънцето с точност до 1 градус. Камъкът „работел” с прецизност от няколко градуса дори когато слънцето вече било слязло зад хоризонта.

Учени от Университета на Рен направили експерименти с кристал от исландски калцит, открит на палубата на кораб от елизабетинската епоха, потънал през 1592 г., само 4 години след потапянето на Испанската армада. Новите опити на д-р Ги Ропар и екипа му показали, че кристалът може да открива местонахождението на слънцето с точност до 1 градус. Камъкът „работел” с прецизност от няколко градуса дори когато слънцето вече било слязло зад хоризонта.

Какъв е трикът?

Основното при откриването на слънцето е да се засече поляризацията на светлинните лъчи. Дори при облачно време в небето се образуват концентрични кръгове от поляризирана светлина, в центъра на които е слънцето. Ако имате поляризиращ кристал, може да установите положението на кръговете около скритото слънце.

Как са го правили викингите?

Те повдигали кристала над главата си и го въртели в различни посоки, като гледали отдолу. Знаели, че светлината, която преминава през кристала, се разделя на два лъча и от другата страна на камъка се получават два образа. 

Като въртите кристала, докато двата образа станат еднакво ярки, теоретично е възможно да откриете концентричните кръгове от поляризирана светлина и така да определите къде е слънцето. При този ъгъл горната страна на кристала сочи посоката на нашата звезда, твърди екипът на Ги Ропар.

Ясно е, че за да бъде установена вярната посока, се иска доста точно око. Според френския учен това е напълно във възможностите на човешкото око, което има много фина настройка и може да различава светлосенките. Така то може да установи кога двата образа върху кристала са наистина идентични. Тази способност е позволявала на викингите да определят посоката с прецизност до няколко градуса!

Теорията на учените от Франция била потвърдена от практическите им опити.

Те използвали парче исландски калцит, като го вградили в дървен уред. Той пропуска през дупка светлинните лъчи точно върху кристала и след това проектира двойния образ върху земята. Учените изпробвали уреда на твърда земя в географска точка, където знаели точната траектория на слънцето. Опитът бил направен в ден с голяма облачност, в който слънцето изобщо не се виждало. Оказало се, че уредът показал местонахождението му с точност до 1 градус дори и след като то вече било залязло. Следващата стъпка на учените е да изпробват слънчевия компас на викингите в морето.

Френският екип смята, че и след откриването на компаса екипажите на корабите може да са продължили да използват камъка на викингите като резервен вариант. „Установихме, че дори само едно от металните оръдия, които извадихме от потъналия кораб, е можело да наруши ориентацията на магнитния компас с 90 градуса”, пишат французите в изследването си, публикувано в списание Proceedings of the Royal Society А. 

Пчелите го правят, мравките го правят,

защо да не го правят и викингите? Птиците също понякога използват поляризацията на светлината за навигация, обяснява американският биолог Джон Филипс. Според него обаче използването на кристала на клатещия се кораб на викингите едва ли е било лесно. Вероятно морските вълци са спирали на някой остров или са слизали на блокове лед, които са срещали по пътя си, за да стъпят здраво и да се ориентират в посоките. Други учени пък обръщат внимание на факта, че методът с поляризацията на светлината не може да се използва при пълна облачност, така че викингите трябва да са ползвали и други ориентири.
Интересен факт е, че в края на 40-те години на миналия век Американското национално бюро за стандартите разработва т.нар.

небесен компас,

който работи на принципа на исландския кристал, като отчита поляризацията на светлината. Идеята идва от предишна разработка на „компас в здрача”, разработен от д-р Огъст Хърман Фънд от университета „Джон Хопкинс”. През 1949 г. Бюрото за стандартите пише: „Главното предимство на този компас е, че при сумрак, при голяма облачност, също когато слънцето е няколко градуса под хоризонта, уредът може да се използва, стига да има малка пролука ясно небе над нас. Така небесният компас е особено ценен, когато не може да се използва слънчевият. Компасът е най-точен в полярните райони заради характера на поляризацията на светлината там. Той е и най-полезен по тези ширини, тъй като там сумракът продължава най-дълго”.

Американският флот и ВВС експериментират с небесния компас през 50-те години на миналия век, а скандинавските авиолинии SAS го използват в продължение на няколко години за полярните си полети. Така че експериментите с навигационните „уреди” на викингите продължават векове след тях. Какво ли ни предстои да видим?

Автор: Калина Маркова

Ключови думи:
Коментари